Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една нощ в Париж, или как Оле процъфтява в ролята на аутсайдер

Една нощ в Париж, или как Оле процъфтява в ролята на аутсайдер Снимка: Getty Images

Оле Гунар Солскяер редовно натъртва, че Манчестър Юнайтед е клуб, който трябва да печели трофеи, вместо да се задоволява с местата в зона "Шампионска лига" и с полуфинали в турнирите за купите.

Обича да си служи и с мантрата "Това е Манчестър Юнайтед", с която да подчертае богатата история и традиции на тази гигантска футболна институция, чийто първи отбор в момента ръководи.

Парадоксално обаче, дотук норвежецът е най-добър не когато трябва да оправдае високите очаквания в задължителни за спечелване мачове, а когато влиза в ролята на аутсайдер.

Когато противникът изглежда по-силен, когато отсъстващи фигури ограничават опциите му за състав, тогава Оле се наслаждава на най-силните си треньорски моменти.

Така беше и снощи, когато Солскяер и отборът му превзеха още веднъж Париж при гостуване на ПСЖ и с интелигентна и задружна тактика победиха с 2:1.

Феновете вече свикнаха, че при този мениджър Юнайтед играе на приливи и отливи и положителни резултати (често срещу топ съперници) се редуват с неочаквани провали.

В случаите, когато "червените дяволи" несъмнено разполагат с по-силните индивидуалности, често се оказва, че им липсва верният тактически подход и се разчита само на проблясъци от въпросните индивидуалности. Когато обаче обстоятелствата поставят Юнайтед в позиция на аутсайдер, отборът заиграва като колектив, с безпогрешна дисциплина и концентрация, със свежи и находчиви идеи от страна на мениджъра.

Като добавим моментите на брилянтност, като обръщането на Антони Марсиал при дузпата за Юнайтед и поразяващия завършващ удар на Маркъс Рашфорд при победния гол, се получават резултати като този.

Така Манчестър Юнайтед стана първият гостуващ отбор от 16 г. насам, който успява да спечели в Париж в груповата фаза на Шампионската лига.

Всички решения на Солскяер се оказаха верни и донесоха на Юнайтед победата над финалиста в Лигата от миналия сезон, чиито звезди бяха озаптени и чиито игрови план изглеждаше объркан от самото начало.

Любопитният избор на титулярен състав и оставянето на Пол Погба на скамейката се оказаха ключови - норвежецът използва схемата, която му послужи добре срещу Манчестър Сити и Челси в края на миналия сезон.

Към петимата в защита бяха добавени двама изключително работливи дефанзивни халфове и Юнайтед придоби непозната в последните мачове стабилност.

Дори ако Хари Магуайър беше играл, липсата на скорост при него нямаше да се отрази във вечер, когато централните защитници прекараха повечето от двубоя малко пред границата на наказателното си поле.

И това се оказа на 100% правилната тактика за този съперник и за футболистите, с които Оле разполагаше към момента.

Аарън Уан-Бисака беше изключителен първо като халф-бек, а после и като по-класически десен бек, а двубоят беше сред тези, в които той може да блесне с качествата си в защита и с отнетите топки, а не с отправените центрирания.

С неочаквана зрялост за 22-те си години го допълваше Аксел Туанзебе и то в момент, когато отчаяно се търси дългосрочен партньор на Магуайър в центъра на защитата.

Автоголът на Марсиал в 55-ата минута направи резултата 1:1 и изправи Солскяер пред важно решение.

Вероятно равният резултат не изглеждаше толкова лош вариант при гостуване на ПСЖ, но Оле знаеше, че противникът е колеблив в халфовата линия и уплашен от скоростта на Рашфорд - затова той вкара в игра Пол Погба и французинът промени мача.

Погба притесни ПСЖ с енергията, която внесе в предни позиции, а накрая успя и да асистира на Рашфорд.

Оле Гунар Солскяер явно е орисан да изглежда като елитен треньор, когато се изправи срещу ПСЖ в Париж. И когато очакванията към отбора му са занижени.

Остава да започне да изглежда така и срещу по-скромните противници, но те изискват друг подход и проява на различен тип качества.

След успеха над ПСЖ Солскяер поне за малко ще се издигне в очите на феновете, които вече имат доказателство, че онази знаменита победа през пролетта на 2019 г. над същия съперник не е била случайна.

Драматичното 3:1 тогава гарантира на мениджъра правото да застане начело на Юнайтед за постоянно. Близо 600 дни по-късно, той не успява да реши доста от натрупалите се проблеми в Юнайтед, но ето че още веднъж изглежда във възход. 

И надеждата за феновете отново е налице - поне до сблъсъка с Челси в събота.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените