Вече на 27 години английският национал Еберечи Езе най-сетне ще облече екипа на клуб от "голямата шестица". Преместването му ще е от южната към северната част на Лондон, но не в отбора, в който мнозина очакваха.
До последно новините твърдяха, че Тотнъм е договорил всичко с Кристъл Палас, а самият футболист е готов да стане новото лице на проекта на мениджъра Томас Франк. Вместо това обаче Езе избра да се върне в клуба от своето детство - Арсенал, който го освобождава, когато е едва на 13 години.
Така предстоящият му трансфер се превръща в още една глава от вечната мисия на "топчиите" да правят живота на Тотнъм по-труден. От двете спечелени титли на "Уайт Харт Лейн", през безплатното привличане на Сол Кембъл - за феновете на Арсенал няма по-голямо удоволствие от това да подразнят съседите си от другия край на "Севън Систърс Роуд".
И все пак, колкото и лично да изглежда решението на Езе да избере червеното пред бялото, той трябва да внимава, защото на "Емиратс" може да се окаже просто още едно от многото попълнения, а не звездата-лидер.
Предисторията
През юни и юли се смяташе, че Арсенал е поставил Езе сред приоритетите си, въпреки че вече харчеше сериозно за попълнения на други позиции. След трансфера на Нони Мадуеке от Челси интересът към лидера на Палас дори се засили, но последва застой.
Микел Артета финализира шест входящи трансфера още до 26 юли - доста по-рано от конкурентите. Затова много наблюдатели заключиха, че ако Езе е бил истински приоритет, сделката щеше да е факт преди началото на сезона. В онзи момент вниманието се премести върху изходящите трансфери, тъй като групата от играчи стана прекалено голяма.
Чувство за неизбежност
По стил Езе сякаш пасва и на Арсенал, и на Тотнъм - и двата клуба винаги са били свързвани с атакуваща философия и технични играчи. Самият халф е от семейство на фенове на Арсенал и е бил част от школата му, но по-късно е препоръчан и на Тотнъм от скаута Дейвид Плийт. Допълнителен и интересен детайл е и фактът, че мениджърската агенция на Езе има дълбоки връзки с "шпорите".
Хьон-Мин Сон дори бе смятан за своеобразен мост на сделката, тъй като добрите отношения между двамата не са тайна. Напускането на корееца и освобождаването на неговия №7 изглеждаше като идеален шанс Езе да се превърне в новия герой на "шпорите". Вместо това той може стане техният кошмар.
Уважение от страна на Франк
Томас Франк винаги е демонстрирал респект към Езе - още от времето, когато бе треньор на Брентфорд, а халфът тепърва пробиваше в Куинс Парк Рейнджърс. В подкаст през 2019 г. датчанинът заяви, че футболисти като Езе трябва да бъдат защитавани и обгрижвани, защото именно те правят играта красива, различна и разнообразна.
Шест години по-късно Франк направи опит да убеди Езе да се присъедини към неговия проект в Тотнъм, но не успя.
Упреците към Леви
Недоволството на част от феновете на Тотнъм към Даниел Леви отдавна е известно - обвиняват го, че не е склонен да харчи достатъчно за звезди. Реалността обаче е, че клубът е с четвъртия най-голям нетен разход във Висшата лига за последните пет години, но проблемът винаги е бил в заплатите. Именно заради тях много големи имена отказват на "шпорите".
Привличането на Езе щеше да бъде трансфер без прецедент за боса на лондончани, но вместо това той остава в списъка с пропуснатите възможности редом до такива като Пауло Дибала и дори Ривалдо.
Лоялност към Палас
През петте си години в Кристъл Палас Езе никога не е създавал проблеми. Не е настоявал за трансфер, нито е показвал недоволство. Дори когато преговорите с Тотнъм напредваха, той спокойно излезе титуляр срещу Челси в първия кръг. Мениджърът Оливер Гласнер неведнъж подчертаваше, че Езе винаги е демонстрирал професионализъм и отдаденост.
Това рязко контрастира с поведението на Александър Исак, който дори прибегна до бойкот в Нюкасъл, за да си издейства преминаване в Ливърпул. На този фон Езе изглежда като образец за лоялност.
Големият обрат
Сюжетът обаче се промени в сряда, когато стана ясно, че Кай Хаверц е получил контузия. Арсенал незабавно възобнови интереса си към Езе и изрази готов да изравни офертата на Тотнъм. Това се оказа решаващият и повратен момент - футболистът не се поколеба да избере "артилеристите".
Паралелът с Грийлиш
Рискът за Езе сега е да не последва съдбата на Джак Грийлиш. В Астън Вила той беше идолът, диригентът на всяка атака, лицето. В Манчестър Сити обаче се превърна в ротационен играч при Пеп Гуардиола и в крайна сметка бе изпратен под наем в Евертън.
Езе е създаден да бъде лидер и мотор на атаката на своя отбор. В Арсенал обаче може да се окаже просто една от опциите в качествения състав на Артета. Именно затова трансферът в Тотнъм изглеждаше доста по-логичен.
И все пак сърцето трябва да се слуша. Трудно е Езе да бъде упрекван, че избра клуба, за който винаги е мечтал.
Големият въпрос е дали тази приказка няма бързо да загуби блясъка си, ако Арсенал не е успе най-после да спечели титлата.
