Обичайно през всеки трансферен прозорец интересът е съсредоточен върху отборите, които харчат най-много за нови футболисти.
Така е и в сегашния период, когато ходовете на Ливърпул на пазара се анализират ежедневно, както и тези на Манчестър Юнайтед, Челси и Арсенал.
Ако обаче не се вглеждаме само в най-богатите, а хвърлим по-широк поглед върху цялата Висша лига, ще видим интересни явления и аномалии.
Например във Фулъм не демонстрират почти никаква активност и са привлекли единствено вратаря Бенжамен Лекомт от втора дивизия на Франция срещу скромна сума - а същевременно не са продали нито един футболист.
В Манчестър Юнайтед също липсват всякакви постъпления от продажби и засега "червените дяволи" не могат да припечелят от излишните играчи, поставени в трансферния им списък.
На този фон има един клуб в английския елит, който през това лято прави най-силно впечатление с продажбите си.
Борнемут финализира изходящи трансфери за почти 230 млн. евро и без да е сред водещите клубове на Острова, продаде свои футболисти на Реал Мадрид, Пари Сен Жермен и Ливърпул.
Дотук единствено Челси изпреварва Борнемут по обща сума от продажби (232 млн.), но да не забравяме, че лондончани вече вложиха 280 млн. за нови попълнения и възнамеряват да похарчат и още.
В същото време, новите в Борнемут струваха 100 милиона и така никой в Англия не може да съперничи на "черешките" по финансова печалба от летния трансферен бизнес.
На "Виталити Стейдиъм" може да осъществят и още една солидна сделка в дните до края на месеца, тъй като нападателят Антоан Семеньо представлява интерес за по-богатите конкуренти, а в момента е оценяван на поне 40 млн. евро.
Борнемут вече взе защитниците Бафоде Диаките и Адриен Труфер от френското първенство за около 48 млн., вратарят Джордже Петрович пристигна от Челси за 29 млн., а младият талант Бен Доук дойде от Ливърпул за 23 млн.
Така че мениджърът Андони Ираола все пак получи подкрепления, след като загуби редица от основните си футболисти от миналия сезон.
Но за разлика от толкова други треньори, испанецът не хаби енергия да се оплаква от състава си и да изисква нови играчи. Вместо това се концентрира да работи с наличните състезатели и да ги развива така, че да са готови да заиграят на по-високо ниво.
Очевидно Ираола се справя прекрасно и затова футболистите на Борнемут се оказват толкова желани в Премиър лийг и в другите топ първенства.
Тактическите прийоми на мениджъра значително допринасят за успешната трансферна политика.
Отборът завърши девети през 2024/25 и ако гледаме само мястото му в класирането, ще го причислим към средняците в шампионата.
Но всъщност Борнемут се радваше на страхотни резултати и през пролетта имаше надежди за място в евротурнирите.
До един момент Ираола дори държеше отбора на крачка от топ 5, но логиката надделя и челните позиции бяха завзети от най-богатите.
В случая по-важното е, че Борнемут изобщо не играе като средняк и използва една от системите с най-агресивна преса във Висшата лига.
"Възхищавам се на куража на нашия треньор. Той не променя стила си, за да се съобрази с противниците", разказва Антоан Семеньо. "И преди мач ни казва нещо в стил "Дори да издържим само 45 минути, искам да дадете всичко от себе си в тези 45 минути".
Откъм пресиране на опонентите, Борнемут не се притеснява да играе като водещ отбор, а това означава, че футболистите са подготвени за този стил, когато заиграят в някой гранд.
Нищо чудно, че грандовете оглеждат състава на Ираола, когато се нуждаят от попълнения.
Досега най-голяма полза извличат защитниците. Дийн Хаусен осъществи трансфер в Реал Мадрид само на 20 години, като за целта му беше достатъчен един-единствен сезон в Борнемут.
Нидерландецът се представя блестящо в Кралския клуб и доказва, че отиде на "Бернабеу" подготвен.
Милош Керкез пък премина в Ливърпул, след като демонстрира, че може да бъде летящият по фланга ляв бек, какъвто Арне Слот искаше.
А европейският клубен шампион ПСЖ се нуждаеше от подсилване в центъра на защитата и привлече Илия Забарний, който също се разви страшно много за две години при Ираола.
Само за тях тримата Борнемут ще вземе над 170 млн. евро.
Пресирането и изнесената много високо защита вече са задължителни за почти всички водещи състави.
Когато бъде взет бранител от по-скромен тим, въпросът обикновено е как би се справил, ако играе 30 метра по-далеч от вратата си.
За защитниците на Борнемут такъв въпрос просто не възниква, тъй като те са изградили съответните навици.
Базовите идеи на Ираола са близки до тези на Луис Енрике, така че Илия Забарний изглежда идеална придобивка за ПСЖ и може да се превърне в дългосрочен наследник на капитана Маркиньос.
По подобен начин Керкез би могъл да наследи Анди Робъртсън в Ливърпул.
Унгарският национал ще трябва да свиква с изискванията на Слот в атакуващ план, защото те са по-различни от тези, с които е свикнал.
Но и при Керкез няма съмнения в таланта, класата и дългосрочния потенциал.
А пък още от първите си мачове за Реал, Дийн Хаусен изглежда точно фигурата, която липсваше на "Белия балет" след контузиите на няколко основни бранители.
Нидерландецът борави отлично с топката и в новия си отбор ще има шанс да разгърне още повече тези свои качества.
Но "черешките" даже не продават само на топ тимове. Данго Уатара се превърна в най-скъпия играч в историята на Брентфорд на цена от 42.8 млн. евро, след като Борнемут го продаде на свой конкурент от средата на таблицата.
Вероятно Уатара ще има задачата да замести Брайън Мбемо, а до момента се прояви като универсален играч, способен да се представя добре и по двата фланга.
Загубил толкова голяма част от гръбнака на отбора, Андони Ираола най-вероятно ще срещне доста трудности през новата кампания и е нормално да се очаква известен спад в резултатите.
Само че треньорът също си изгради отлична репутация с работата си на "Виталити Стейдиъм" - и ако се вярва на слуховете, няма да е изненадващо в близко бъдеще той също да напусне заради оферта от някой далеч по-именит клуб.
