Дойде време за паузата в клубните първенства. Хората си мислят, че това е някакъв скучен момент, когато нищо не се случва. Принципно е така, но не и в България.
Златомир Загорчич напусна Славия, след като неговите момчета не успяха да победят Ботев Враца в контрола. Голяма работа, но Заги си е пуснал оставката, а Венци Стефанов с размах я е приел.
Някаква логика? Славия са 13-ти с 10 точки. Ботев Враца са 6-ти с 14 точки. Явно разликата не е толкова голяма и "белите" не са на прага на изпадане. Да не говорим, че Загорчич е свързван от феновете с едни от най-големите успехи на Славия не само в последните години, но и изобщо в историята на клуба.
Ще видим дали това решение е правилно, след като вече е ясно, че Ратко Достанич е знаел 24 часа по-рано, че ще бъде треньор на Славия, а Загорчич още не беше хвърлил оставка...странни действия в българския футбол и още по-странни съвпадения, но остана ли някой вече да вярва на случайност?
В тази ситуация даже не е проблем треньорската смяна, нито е проблем фактът, че Заги и Венци Стефанов са в открита война през медиите повече от година. Проблемът е отношението към човек, който е дал немалко на клуба, и то не един път.
От години обаче треньорската професия в България е на друго ниво. Разбирайте, че има портиери на стадионите, които са прекарали в клубовете си по 20-30 години, но хората на пейката се сменят по-често от сезоните през годината.
Само от началото на сезона примерите са безкрайно много. Нека започнем от началото.
Танчо Калпаков вкара Монтана в Първа лига. Окей, отбор, който няма претенции, няма финансова мощ и оцеляването е единствената цел. Четири мача по-късно и две спечелени точки, Калпаков приключи кариерата си в Северозападна България.
На негово място дойде Анатоли Нанков, който в седем мача успя да постигне 3 победи и четири загуби, а Монтана така или иначе ще си се бори за своето оцеляване.
Ако трябва да бъдем обективни, още след края на миналия сезон, Николай Митов бе заменен от Стамен Белчев начело на Септември, въпреки че остави софиянци в елита, но нека това просто е нашето почетно споменаване, без да влизаме в подробности.
Атанас Атанасов хвърли оставка като треньор на Добруджа, но тя не бе приета, засега. Отборът от Североизточна България има само седем точки в 11 мача и е основен фаворит за изпадане. Това от своя страна означава треньорска смяна, но добруджанци все така ще си останат фаворит за връщане във Втора лига.
На 28 юни Ботев Пловдив представи Николай Киров, на 25 септември той бе изгонен от отбора. По подобие на Загорчич, Киров е дал много на "канарчетата", не само в добри моменти. Белия няколко пъти подава оставката си, която в крайна сметка бе приета.
Поради какви причини Киров бе върнат, за да бъде изгонен три месеца по-късно... да, Ботев не играеше добре и нямаше резултати, но кой не знае какво е състоянието на тима? Финансово и не само.
Не върви който и да е треньор да опира пешкира за всяко нещо във всеки един отбор. Между другото, към момента на писане, Ботев още няма нов назначен наставник и се намира на 14-то място.
ЦСКА... какво да кажем за "червените"? Александър Томаш някак избута миналия сезон. Да, крайно неуспешно и бе изгонен. Фрапантното е, че каквото и да бе направил в баража с Арда, пак нямаше да е треньор на ЦСКА.
След него бяха изгонени и много играчи, което е тотално безумие. Признаваш, че играчите са виновни, ама и треньорът бил виновен, че тренира незаинтересовани към случващото се на терена заплатаджии.
Взимаш Душан Керкез, който бил по-добър от 342 варианта, които са гледани и преценявани с месеци, седмици и минути.
Назначаваш го на 4 юни. Пращаш го на лагер с половин отбор, по време на подготовката нови играчи няма, но гониш грешниците от миналия сезон.
Сезонът стартира и ти започваш да привличаш играчи, които треньорът тепърва трябва да напасва към игра, стил, държава и т.н. Резултатите са трагични, гониш Керкез на 20 септември. Той сам знаеше, че ще бъде изгонен, но остана още 1-2 мача, за да пробва дали няма да направи чудо.
В България чудеса не стават.
Между другото, Ботев назначи Киров, защото Керкез отказа да остане и отиде при "червените".
Белия пък отиде в Ботев, защото до 21 юни не получи оферта от Спартак Варна да остане до морето. Добра схема, ако не я разбирате, не е проблемът при вас.
Нека се върнем към ЦСКА. Уволняваш Керкез, за да назначиш Христо Янев, който бяга от Ботев Враца, където постигна едни от най-големите си успехи (спасявайки отбора на два пъти от изпадане), за да трябва врачани да назначат Тодор Симов.
Кадърът на Левски пък напусна България U19, а на негово място отиде Атанас Рибарски, който до този момент бе асистент в Ботев, а тази позиция бе заета от Тодор Киселичков.
Нека да спрем за малко, горе-долу това са треньорските рокади, само в елита.
Даже не знам дали трябва да броим смяната на Пламен Липенски в Берое, защото той води старозагорци само в три контроли преди сезона и бе сменен от Виктор Басадре, който за последно е водил тимове от четвърта и пета дивизия на Испания.
Потенциално се клати столът на Руи Мота в Лудогорец, а в ЦСКА 1948 винаги може да бъдеш изгонен. С други думи, в момента най-спокойни за своето място трябва да са Хулио Веласкес, Душан Косич, Станислав Генчев, Александър Тунчев и Илиан Илиев.
Трима от тях са в горната половина и двама водят отбори надолу в класирането. Като не трябва да забравяме, че Илиев си тръгна от поста национален селекционер, след като и той не успя да направи някакво чудо с "лъвовете".
След тази не толкова кратка и не толкова лесноразбираема справка, можем да направим един извод. Не е добре да си треньор в България. Работиш с ограничен ресурс, при неособено блестящи условия. Виновен си за всичко, а и се оказваш лесно заменим.
Как очаквате да имаме добри играчи, силни отбори и успехи в Европа? Пък и националните ни отбори да вървят нагоре - мечти.
