На пети януари Левски назначи Хулио Веласкес за треньор на тима. На пети октомври "сините" поздравиха наставника за 44-ия му рожден ден.
До тук нищо изненадващо и нищо ненормално, но ако се върнем почти една година назад във времето, някои букмейкъри веднага отвориха опция дали той ще празнува начело на Левски или ще бъде уволнен.
Признавам си, с оглед визитката на Веласкес, бях сигурен че няма как да бъде оставен да работи спокойно в България. Особено в отбор, който винаги търси победите и не е ставал шампион от сезон 2008/09.
Страстта на Веласкес бързо зарази фенове и играчи и "сините" отделят специално внимание на неговите реакции покрай страничната линия.
За момента, няма кой знае какви успехи, ако не броим класирането на Левски за ЕКТ и спасението на Фортуна Ситард в Нидерландия. Дълго време в България и специално на "Герена" се търсеха треньори със солидни визитки или успехи, които да бъдат прехвърлени и на "Георги Аспарухов".
Това така и не се случваше, а сякаш Веласкес е шестица от тотото, защото с времето се превърна в любимец на всички, които обичат клуба. Да, резултати липсват, но желанието е в изобилие.
Дали ако Веласкес се казваше Василев, щеше да получи нужното време и всички толкова лесно щяха да приемат малките провали, които са неизбежни по пътя. Самият испанец имаше нужда от време, за да напасне играчите към стила си, както и стила си към родната действителност.
Първите му месеци цялата стратегия бе да се печелят мачове, независимо как и с каква игра. Разбираемо, никой не иска да бъде уволнен, преди да е успял да направи поне 1 подготовка и трансферен прозорец по свое желание.
И все пак, Наско Сираков и ръководството на Левски дадоха нужното време и вече виждат плодовете на своето търпение.
Левски губи точки, но в повечето случаи играе атакуващо, владее инициативата и създава достатъчно положения. Може би, ако имаше и нападател, който да реализира по-често, то щяхме да говорим за истинска борба за първото място, защото трябва да си признаем, че столичани изпуснаха Лудогорец на "Герена".
Веласкес трябва да издържи още 2 месеца и може и да получи по-надеждна алтернатива в атака, а не да разчита на колебливия Мустафа Сангаре, който въпреки всичко подобри представянето си в последните мачове, но отдалече се вижда, че му липсват основни футболни качества.
Сякаш гигантът е по-полезен на крилото, отколото на върха на атаката, защото овладяването на топката и дрибъла не са от най-добрите му страни.
И все пак, Веласкес прави чудеса с отбор, който не влага милиони за селекция, изплаща задължения, които също не са никак малки и между другото опитва да налага и млади играчи.
Рано или късно обаче ще се изискват резултати, което в този спорт означава титли и купи. Дали треньор, който никога не е печелил такива, знае как да го направи в България?
Ако не друго, то поне за една година, Веласкес е научил нравите в родината ни, които не са чак толкова далечни от испанските. Особено, когато се отнася до феновете на родните грандове, към които се числят и "сините".
Любопитното е, че Веласкес гори на страничната линия, но в изказванията си дори не е близо до това да състояние на емоция. Приказките са премерени, няма изхвърляне, не се говори за титла. Да, на моменти скучно, но обективно е неговото мнение, което стига до феновете.
В отбор с много футболисти, които говорят различни езици, Веласкес е успял да накара съблекалнята да има един общ - футболът. След като испанецът изчисти немалка част от излишните играчи и онези, които не отговаряха на изискванията му за стил, сега остава да видим дали е успял да привлече правилните за Първа лига.
Никола Серафимов няма много минути, но това, което видяхме срещу Ботев в Пловдив говори за добра тактическа грамотност и играч, който няма да поема рискове или да пренебрегва заложените от треньора указания.
Мазир Сула е познато име в България, но след колебливо начало, което може да го обясним с липсата на подготовка, то сега започва да напипва ритъма на игра и вече се отличи с три асистенции.
Акрам Бурас - последното, но и за момента най-обещаващо попълнение в "синия" тим. Играч, какъвто Левски не е имал от времето на Дарко Тасевски. С поглед в дълбочина и пас по конец. В същото време само на 23 години и с огромен потенциал за финансова печалба, ако разгърне възможностите си под ръководството на Веласкес.
Рилдо все още не ни е убедил в качествата си, но след като е привлечен под наем, то бъдещето му е изцяло в неговите ръце.
Сега предстои още една пауза за националните отбори, след която ще разберем дали Испанецът е успял да подготви футболистите си за тежките мачове до края на сезона, а такива ще има със сигурност.
Още гостуването на Черно море ще покаже какъв път ще поеме Левски. Последователните мачове с Арда и ЦСКА ще дадат отговор на това дали "сините" ще са реален конкурент за титлата или търпението на фенове и ръководство ще бъде тествано през пролетта в надпревара с Лудогорец.
