Левски отново е на кръстопът и оцеляването му продължава да бъде централната тема в българския футбол.
Вече от известно време клубът е в състояние на свободно падане. Собственикът Васил Божков се укрива в Близкия Изток и е с 11 повдигнати обвинения от прокуратурата, със запорирани сметки и отнети активи. Държавата директно заличи неговата "Национална лотария", която беше генерален спонсор на клуба. Изпълнителният директор Павел Колев, шефовете на УС и старши треньорът Петър Хубчев се готвят да хвърлят масови оставки след края на извънредното положение.
Не е ясно какво ще е останало от отбора на 5 юни, когато Първа лига ще бъде подновена. Не е сигурно и че Левски въобще ще завърши сезона.
В последните месеци клубът не рухна единствено благодарение на внушителните дарения, които феновете успяха да съберат, за да се покриват най-базовите разходи на клуба - но този модел няма как да продължи и в бъдеще.
Естествено, тази ситуация е твърде показателна за целия български футбол. И докато "сините" пропадат, ставаме свидетели на безполезни нападки, подигравки и взаимни обиди между ултрасите на Левски и ЦСКА. И на двата лагера им остава единствено да се наслаждават на нещастието на врага, но истината не се променя: ЦСКА беше заличен и заменен от ловешко менте, а Левски е в будна кома и нищо чудно да го чака сходна зловеща съдба.
От доста време тимът от "Герена" е фасада за сенчести бизнеси и нежелан придатък при съмнителни сделки между държавата и печално известни бизнесмени.
Откакто е на власт, Борисов наложи именно този модел на управление на футболните клубове - с инсталирани лично от него собственици срещу съответните държавни облаги (нужно ли е да припомняме минали босове на Левски като Спас Русев, дошъл покрай сделката с "Виваком"? Или адвоката на Пеевски Александър Ангелов? Или Веселин Марешки в Локомотив Пловдив?). Сега феновете очакват Божков, който наля над 20 млн. лева за една година в бездънната яма на "Герена", да подари акциите си, а Борисов да влезе в ролята на спасител година преди изборите, да отпусне кредит и да уреди държавния тотализатор за спонсор. В поредната скандална сделка.
Така порочният модел на управление ще се запази, Левски ще си остане потънал до ушите в срамни, унизителни зависимости, и защо?
За да продължи да е абонат за третото място в лигата? Та "сините" отдавна агонизират и нямат трофей от 2009 г. насам. Същинско мъчение е за привържениците да наблюдават всеки сезон бараж за влизане в Лига Европа, за да може Левски да бъде пребит като тъпан от първия-втория съперник в евротурнирите.
Дори докато Лудогорец постепенно бележи спад, Левски не се доближава до представите за сериозен конкурент, който да застраши хегемона. Вече се смениха достатъчно собственици, директори, треньори и футболисти без кой знае каква промяна в резултатите и облика на тима.
За да стигнем до сегашната критична ситуация. Кому е нужно Левски да продължава това жалко съществуване?
Вчера в една от медийните си изяви председателят на Националния фенклуб Степан Хиндлиян заговори за възможността и "сините" да се превърнат в "тире".
Но ЦСКА не се сдоби с тирето веднага след изключването си от "А" група през лятото на 2015 г.
Тогава Гриша Ганчев пое старото дружество с ангажимента да започне да изплаща дълговете му и да възроди отбора със старт от "В" група.
Клубът се прочисти отвътре, отърва се от купищата ненужни чужденци. Заложи на млад, амбициозен и свързан с "червения" клуб треньор (Христо Янев), който сглоби тим от талантливи български играчи.
През 2016 г. този отбор мина като ураган през "В" група (изцяло победи, с изключение на едно равенство със Сливнишки герой) и успя да спечели Купата на България. Впрочем това си остава единственият трофей на стария и новия ЦСКА за последните 9 г.
Вместо обаче прочистеният клуб да продължи естественото си развитие и да мине през "Б" група, Ганчев завъртя цялата схема с прехвърлянето на Литекс на "Армията" с любезното съдействие на държавата. БФС направи цяло ново първенство със странния плейофен формат и със странното допускане на отбори чрез някакви заявки, за да може "червените" да влязат директно в елита, макар и вече с оранжев оттенък.
Набързо бяха натирени играчите, с които ЦСКА спечели Купата (остана само Божидар Чорбаджийски), треньорът Янев беше уволнен при първите колебливи резултати в елита и "армейците" изгубиха и малкото си останала автентичност.
Левски би могъл да се поучи от грешките на вечния съперник и подкрепян от най-вярната и всеотдайна част от феновете си, да измине пътя от най-ниските нива, като устои на изкушенията да се превърне в менте.
Заслужава си да се помисли над този сценарий.
Да, все още ще трябва да се погасяват дълговете, ще е необходим собственик и спонсори. Но няма да ги има скъпите и безсмислени чужденци, разходите ще са значително по-малки. Няколко години левскарите няма да бъдат лъгани, че ще се борят за титлата на България, няма да има и евротурнири и евроунижения.
Вместо това, Левски ще получи огромния шанс да изгради състав от собствени юноши с няколко години на разположение да се развият и наложат в любимия си клуб. Връзката между отбор и фенове ще се засили. Нищо чудно на стадиона да ходят повече зрители, отколкото в момента.
Не е задължително мачовете по селата срещу екзотични съперници да бъдат разглеждани като някакво радикално унижение - особено когато всичко е с цел прочистване на клуба от ужасните влияния от последните години.
За Левски слизането до по-ниските дивизии с цел оздравяване може просто да се окаже единственият приемлив сценарий. По една или друга причина, по този път минаха клубове като Глазгоу Рейнджърс, Лийдс, Фиорентина и Ювентус.
Изкачването обратно към върховете не е лесно, но е възможно. И когато този подход е най-достойното решение, феновете няма как да не го оценят.
Далеч по-страшно е Левски да продължи да съществува така, както в последното десетилетие. И да бъде задушен в хватката на държавата и приближените й олигарси, за да бъде завършена цялостната подмяна на българските футболни грандове.
