Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изобщо няма значение какъв треньор е Шави!

Шави е втората най-влиятелна фигура в Барса след Меси през 21 в. Снимка: Getty Images
Шави е втората най-влиятелна фигура в Барса след Меси през 21 в.

Ако дискутираме от гледна точка на емоциите, завръщането на Шави в Барселона е едно от най-радостните събития за феновете, защото тези моменти изобщо не бяха много в последните години.

Липса на успехи и един застаряващ отбор без символа си Лионел Меси. Това е Барса с днешна дата. И хоп - Шави обратно на "Камп Ноу". Вероятно най-емблематичната фигура за клуба през 21 в. след Меси.

И ако Лео е олицетворение на индивидуалния гений, то Шави е не само гениален футболист, но и символ на ценностите, които Лос Кулес така отчаяно иска да си върне.

Ако за момент се отклоним от емоциите, веднага възниква напълно рационално възражение. В крайна сметка този ход е трудно да се разграничи от няколко други с подобна тежест през последните десетина години и завършили по различен начин: от триумф до провал.

Гуардиола, Зидан, Солскяер, Гатузо, Зеедорф, Лампард, Пирло...

Резултатите след завръщането на голям любимец трудно се прогнозират. И самият факт, че в съблекалнята идва клубна легенда, по никакъв начин не гарантира успех. Видя се и с Куман - любимец на "Камп Ноу" и треньор с опит, но провалил се на последната си месторабота.

Ред е на Шави. Разбира се, че няма никакво съмнение в разбирането му за играта, но точно такива бяха и случаите и на Лампард, и на Пирло. Това тънко познаване на материята не винаги се отплаща с триумфи на терена.

А и кой може да се произнесе с категоричност за треньора Шави?

Най-вече гледаме статистиките му. Но едно е Катар, а съвсем друго - Ла Лига. Отделно той не познава настоящата обстановка в клуба, след като го напусна преди повече от шест години. В този ред на мисли ситуацията му е доста по-различна от тези на Пеп и Зидан, които дойдоха "отвътре". Започнаха отдолу нагоре.

Затова каквото и да си говорим - рискът е колосален.

Но има причина точно в романса между Шави и Барселона всички рискове да бъдат оправдани. И най-добре е всички, обичащи Лос Кулес, да послушат сърцата си. А те нашепват само едно: "Шави!".

Най-очевидното е, че той е в различна ситуация спрямо Лампард и Пирло, да речем.

След назначаването на Франки, Челси направи мащабна трансферна кампания, а разходите увеличиха напрежението върху иконата на "сините". Ювентус пък имаше Роналдо, най-взискателния играч в света, когато нещата опират до резултати.

В Барселона е различно. На фона на дълговете, безкрайните скандали през последните години, напускането на Меси и мястото в средата на таблицата очакванията станаха по-скромни.

Освен това може да изглежда странно на гърба на резултатите, но Барселона съвсем не играе толкова зле, колкото се твърди. Тимът създава достатъчно положения във всеки мач, просто трябва да ги вкарва. С Шави начело нещата могат да се подредят.

И последната причина - навярно най-важната "за" назначението.

Успехът на всеки голям клуб се измерва по два основни показателя: финанси и трофеи. Но Барселона попада сред редките изключения, в които се гледа още нещо - стила на игра.

Феновете искат Барса да играе по "барселонски", но основният проблем е, че клубът се проваля на всички фронтове наведнъж. И само в една посока може да бъде постигнато сравнително бързо подобрение.

Икономическото положение на клуба е ужасно - това е ясно. Наложи се да се взима нов кредит, а пари ще отидат и за неустойката на Куман. Пет милиона евро пък хвръкнаха (ако са хвръкнали) към Ал Сад, за да бъде "освободен" Шави. Положението не е розово. Но Барселона си е Барселона. Това е институция и рано или късно нещата ще се оправят, но няма как да не отнеме време.

Резултатите, които водят до трофеи, също не могат да се променят с магическа пръчка.

Ако търсим пример, отново ситуацията е много по-различна от тази на Тухел в Челси. Лондончани смениха мениджъра, но преди това бяха взети страхотни футболисти. При Барса съвсем не е като да има всичко и да трябва само треньор. Погледнете отбора - младоци, остарели лидери и надценени играчи, за които бе платено твърде много. Едва ли и най-отчаяните оптимисти сред запалянковците очакват каталунците да прегазят Байерн, Ливъпрул и Челси и да спечелят Шампионската лига. Достатъчно на този етап би било Барса да се върне в битката за титлата в Примера.

С други думи, кризата в Барселона като суперклуб е структурна и ще трябва търпение.

Но завръщането към "барселонския" стил може да започне веднага след назначението на Шави.

Барселона може да е затънал в дългове, може да не спечели нищо с оглед на състоянието си, но трябва да бъде себе си! И тук Шави Ернандес се вписва както никой друг.

Това, че не знаем колко добър треньор е, в момента няма никакво значение. По-важното е, че знаем на какъв стил ще заложи.

А едва ли има човек на планетата, който може да обясни по-добре на играчите какво се иска от тях. Просто той е олицетворение на "барселонския" стил през новия век.

Като плюс за Барселона трябва да се приеме и навременната реакция на ръководството. Валверде не беше уволнен след катастрофалния сезон 2018/19, а по средата на следващата кампания. На негово място дойде Сетиен - добър специалист, но за "провинциални" отбори, а не за съблекалня със суперзвезди. Компромисите между неговите идеи и това, което изнасяше на играчите, доведоха до позора срещу Байерн. Куман изглеждаше приемливо решение за такъв бурен преходен сезон, но той не е "строител", а сега Барса трябва да бъде построена отново.

А Шави определено има основите. Педри, Гави, Нико Гонсалес - тези момчета могат да са суперзвездите на футбола само след няколко години.

И накрая още една съществена причина феновете да са оптимисти за бъдещето при новия треньор.

Дайте си сметка, че нито един от последните трима не е имал такава подкрепа, каквато ще получи Шави.

Сетиен беше твърде удобна жертва след фиаското с Байерн и не само че още не си е намерил работа, но дори призна, че се съмнява, че някога отново ще води отбор. Между другото, Валверде също не е работил след уволнението от "Камп Ноу".  Куман за Лапорта пък беше човек, назначен от предишния президент (и личен враг).

А с Шави контрастът е пълен. Той е изборът на Лапорта, следователно, защитавайки собственото си решение, президентът ще трябва да защитава Шави.

Това е доста добра комбинация. За разлика от Куман, Шави ще наложи "правилния" стил. За разлика от Сетиен, той ще е най-големият авторитет и съблекалнята ще го слуша безпрекословно. За разлика от Валверде няма да се налага да прави компромиси. И за разлика от всички тях, президентът ще има основателни причини да го подкрепи сериозно, включително да се опитва да манипулира мнението на феновете чрез медиите, ако някога това се наложи.

Всичко това, разбира се, изобщо не гарантира, че Шави ще успее начело на родния си клуб. Но определено е приличен стартов набор от условия.

Много неизвестни, но и повече надежди и по-малко натиск - моментът е точният за новото начало!

Най-четените