Байерн Мюнхен е най-силният отбор в Европа през последните около 10 месеца.
Откакто в началото на ноември Нико Ковач беше уволнен от треньорския пост и Ханс-Дитер Флик го замени, баварците летят във всички надпревари срещу всички съперници и не се намира кой да ги спре.
Отборът е на един мач от това да затвърди абсолютното си господство през този сезон с постигане на велик требъл като този от 2013 г. След като вчера полуфиналът на Шампионската лига срещу Лион беше спечелен, остава и финалният мач срещу Пари Сен Жермен тази неделя.
Който е наблюдавал Байерн напоследък, най-вероятно ще признае, че отборът изглежда почти непобедим в сегашната си форма.
Показва го и статистиката.
Германският шампион е тимът с най-дълга серия без загуба в топ първенствата (28 победи и едно равенство в последните 29 мача) и е отбелязал 97 гола през тази серия (средно 3.4 на мач). Поредните победи набъбнаха до 20.
Само Барселона от 1999/2000 има повече попадения в един сезон от Шампионската лига - 45 срещу тези 42, които Байерн натрупа мач преди края на надпреварата.
Освен това баварците имат нападател с 55 гола през сезона (Левандовски). Притежават и модерния еталон за крило Серж Гнабри.
🔴 Serge Gnabry scoring UCL goals, again & again ⚽️@FCBayernEN | #UCL pic.twitter.com/J4wKg0p061
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) August 19, 2020
Няма спор кой е фаворитът в предстоящия финал.
Но в ПСЖ гарантирано са наблюдавали внимателно вчерашния двубой и са видели най-същественото: Лион показа как Байерн може да бъде победен.
Да, "хлапетата" не успяха да се справят, не им достигна класа в случаите, когато можеха да тласнат срещата в различна посока. Но Руди Гарсия беше съставил верния тактически план - поне в началото.
В миналия кръг видяхме болезнено неподходящата игрова идея на Барселона и до какво доведе тя. Кике Сетиен на практика крещеше на баварците "Разгромете ни!", получи осем гола, можеха да са и повече.
Без да разполага с толкова качествени играчи в състава си, Лион демонстрира как наистина да затрудниш Байерн. С две думи, трябва да отговориш на тяхната смелост, да не отстъпваш в скоростта и при прегрупирането, но и да умееш да завършваш атаките.
Съставът на Ханзи Флик обича да доминира в мачовете. Обича да притежава топката, но и обича противникът да се опитва да гради постепенни атаки още от отбранителната си линия и така да попада в капана на страховитата баварска преса.
Както видяхме от Барселона, не е добра идея да изнасяш топката твърде предсказуемо и да се отбраняваш с полузащита от четирима в линия. Ключово е да притежаваш скоростни футболисти в атака, които светкавично да оползотворяват празни пространства - звучи простичко, но в началните минути вчера видяхме, че работи.
Срещу този Байерн другото най-важно нещо е преливането от атака в защита и от защита в атака. Ако изпревариш германците в тези компоненти, те стават страшно уязвими и тогава изключително високата им защитна линия се превръща от предимство в недостатък.
Мюнхенци реално се стремят да съкратят терена наполовина, като разположат защитниците си почти на централната линия. Ако си Барселона и нямаш бързи нападатели, на които да подадеш топки зад защитата, Байерн се чувства твърде комфортно на терена.
Но Лион направи друго и на свой ред упражни много точна преса в средата, която позволи да се отнемат топки в опасни зони и веднага да се изстрелват към Мемфис Депай и Токо Екамби.
Ако двамата бяха по-точни в завършващите си удари, французите щяха да поведат с 2:0 в началните минути. Въпросът е дали ПСЖ ще успее да приложи подобен план - защото от такива позиции Неймар и Мбапе ще се справят далеч по-добре.
Основна черта на този Байерн е, че левият бек Алфонсо Дейвис през повечето време откровено играе като крило.
Баварците имат такава вяра във възможностите си, че освободените зад канадеца пространства не ги притесняват кой знае колко.
И има защо, през повечето време отборът успява по прекрасен начин да запазва владението на топката, докато в критични ситуации Дейвис и централният защитник от неговата страна Дейвид Алаба правят впечатляващи спринтове, с които възстановяват позициите си и спират контраатаките.
Колкото и да е изключителна скоростта им обаче, те няма как винаги да стигат навреме. Както и няма как Байерн да държи топката непрестанно, особено на ниво Шампионска лига.
Вчера Мемфис Депай беше наясно, че Алаба се отдалечава много от другия централен защитник Джером Боатенг, за да покрива зоната на Алфонсо Дейвис. Затова когато Лион преодолееше първата линия на баварската преса, Депай знаеше точно в кое пространство да чака извеждащ пас. Боатенг е позагубил от скоростта си и не се чувства сигурен далеч от вратата си. Никлас Зюле, който влезе като смяна вместо него, също не може да се похвали с изумителна скорост.
На мюнхенци им се размина в доста случаи, но не могат да разчитат, че ПСЖ ще пропуска колкото и Лион. Неймар направи фрапиращи пропуски в последните два мача и едва ли ще ги направи в трети пореден.
Проблемът на Лион беше, че не успя да поведе и започна да допуска някои небрежни грешки в своята половина.
Байерн откри резултата, надуши колебанията на противника и взе да затяга пресата, докато не дойдоха следващите грешки. Лион успя да стигне до златно положение и през втората част, от което трябваше да намали на 1:2, но Токо Екамби отново пропусна.
Затова крайният резултат изглежда до известна степен подвеждащ, но и поучителен - ако този Байерн не бъде наказан за оголената си защита, най-вероятно ще спечели разгромно.
От друга страна, Байерн може да бъде разкъсан, ако продължи да държи защитата си толкова високо и просто се надява, че ПСЖ няма да се възползва. Когато срещу себе си имаш двама от най-опасните дрибльори на планетата, да играеш по този начин ще изглежда просто безумно.
Но ще се реши ли Ханзи Флик на тактическа промяна, на отстъпване от печелившия план, при положение, че той досега му носи такива успехи, а и Байерн си остава по-завършеният и стойностен отбор от ПСЖ?
Дилемата е огромна, истински тест за треньорския ранг на Флик, който преди 10 месеца получи шанса на живота си и дотук се възползва на 100% от него.
Впрочем цялата тази ситуация звучи повече от обещаващо за неутралния фен.
Имаме всички основания да се надяваме на един изключителен финал с многобройни положения и попадения.
Звезди като Неймар, Левандовски, Мбапе, Ди Мария, Гнабри, Мюлер и Тиаго не просто ще са на терена, а открито ще се надиграват - просто тактиките на отборите ще им дадат нужната свобода да покажат най-доброто.
Затова и нямаме търпение да дойде неделя.
