Още през 2014 г. в интервю за вече несъществуващия вестник "7 дни спорт", собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев разкритикува журналиста на "Диема" Димитър Тренев за това, че не подкрепял разградчани и не "милеел за родното".
Коментарът на Тренев на мача срещу Партизан Белград бе определен като "възмутителен" и "под всякаква критика".
"Смятам да се свържа с ръководството на "Нова телевизия". При всички положения имам добри отношения с управата на телевизията и ще обсъдя тази тема", коментира тогава Домусчиев и скандализира до голяма степен журналистическата общност.
Тогава започна да гравитира и изразът "национална кауза" по адрес на разградчани. Те така и не се превърнаха в такава независимо от двете влизания в групите на Шампионската лига, достойното им представяне там и редовното присъствие поне до зимата в евротурнирите.
Отпадането от Олимпия (Любляна) отприщи такава всенародна радост, че идеята за националната кауза се изпълни на 1 август 2023 година.
Лудогорец обедини всички фенове срещу себе си.
Запалянковците поливат провалите на шампионите така шумно, както доста понамалелите успехи на своите отбори в последното десетилетие.
И този феномен не трябва да се оправдава само с традиционното за народопсихологията ни злорадстване за чуждия неуспех. Лудогорец първо стана синоним на успешния модел, но бързо след това на статуквото. На хегемонията, която се брани с всякакви средства. Нормално е във всяка страна да не обичат дълго властващите. Така беше с Ювентус в Италия. В Англия също всички са против Манчестър Сити, но сравненията в тази насока са твърде неуместни.
Все пак на Острова има благоприличие и съдийски вересии като тези в Първа лига в посока североизток са немислими.
Връщайки се към началото на текста, Лудогорец бе намразен и заради емблематичното определение "олигофрен" за друг журналист - колегата от bTV Димитър Тасев. За всички в България тогава стана ясно, че в Разград живеят в балон, подхранващ се от всевъзможни страни, за съжаление често и от журналистическата гилдия.
Но с течение на времето се видя, че трибуните наистина остават все по-празни. Титлите започнаха да се печелят все по-трудно, трансферните удари намаляха, а разочарованията се увеличиха.
Атаката на лелеяните групи на Шампионската лига влиза в графата "А дано, ама надали", за да стигне едно от историческите си дъна това лято.
Видяното в първия мач срещу Балкани и в двата срещу Олимпия показа ясно - Лудогорец е свалил нивото драстично. В Прищина и Любляна разградчани бяха отчетливо надиграни, при това от отбори на много по-ниско ниво. И нищо чудно дори влизането в групите на Лига Европа да се окаже трудна задача.
Лошата новина за шефовете е, че очакванията Ивайло Петев да качи отбора на друго ниво се сгромолясаха с гръм и трясък. Още по-лошата - че моментът за смяна е крайна неподходящ. Сега вероятно трескаво се търси нов треньор, а добрите варианти в България се изчерпаха до един.
Но едва ли той ще си наруши риболова, за да се мъчи да оправя хаоса в Разград.
А този хаос доставя огромно удоволствие на масите. Те го искат още и по много.
