Вече свикнахме европейските провали на Лудогорец да се превръщат в малък празник за футболните фенове у нас.
"Националната кауза" на България отдавна предизвиква на родна почва или безразличие, или неприязън, а новините от "Хювефарма Арена" са интересни само когато са свързани с някоя позорна загуба.
Затова и колективната еуфория сред родните запалянковци от четвъртък насам е обяснима.
Лудогорец не само записа може би най-позорния резултат в историята си, но и се тресе след колективната оставка на цялото ръководство и треньорски състав.
Без нито един българин в титулярния състав, тъй наречените "орли" отнесоха 1:7 от датския Нордселанд в Лигата на конференциите, а мачът беше напълно безумен.
Даже и самите датчани бяха озадачени от лекотата, с която нижеха гол след гол с любезното съдействие на футболистите в бяло.
Лудогорци играха така, сякаш бяха заложили, че ще загубят с двуцифрен резултат и при малко повече желание от страна на домакините, и това щеше да се случи. На скамейката пък треньорът Ивайло Петев имаше вид на осъден на смърт, така се държа и после пред журналистите.
Цялата гледка, която представляваше Лудогорец в четвъртък, докара до еуфория средностатистическия български запалянко.
И досега фенове от цялата страна продължават да ликуват, но нека не се залъгваме - това е пир по време на чума.
Причини за радост няма, защото срамът е за целия български футбол.
Тоталният хегемон на България с 12 поредни титли, отбор №1 по финансиране, организация и спортна база, който може да си позволи да излиза с 11 чужденци на терена, вече е съсипван от съперници дори под средното ниво за Европа.
Забравете разгромите, отнесени от Арсенал и Еспаньол, както и някои унизителни резултати през годините по пътя към Шампионската лига. Те са нищо пред петното от Нордселанд. Този път Лудогорец беше пребит от сравнително скромен противник в третия по сила европейски турнир.
Естествено, че тимът на Петев си заслужава подигравките, но сами можем да си направим извода какво е нивото на българския футбол, след като този състав продължава да доминира у нас, пък макар и с всеизвестните съдийски аванти и цялата организация в негова подкрепа.
Днес разградският тим е символ на непоклатимото статукво в родния футбол, което снижи България до статута на футболно джудже.
Българските футболисти, които излизат от родните школи, са безкрайно далеч от всякакви модерни стандарти в играта, а дори привличането на чуждестранни играчи не спасява нашите тимове от посредствеността.
Тъкмо Лудогорец е най-показателният пример за последното, тъй като с всички милиони, които има на разположение, заформи селекция от екзотични трансферни провали (с твърде малко изключения).
Привлечените на "Хювефарма Арена" се мъчат дори в българското първенство, а отвъд Калотина са надигравани от съперници с многократно по-нисък бюджет.
Да не забравяме, че даже косоварите от Балкани записаха победа над родния хегемон в тази еврокампания.
Падението на Лудогорец от година на година е видимо, а ако не беше съдийският слугинаж, разградчани със сигурност щяха да са лишени от поне няколко от титлите си. Но не бива да се залъгваме, че някаква пауза в шампионския рейд автоматично щеше да промени класата на родния футбол.
Безспорно вторият по сила отбор у нас в последните години е ЦСКА, но наскоро "червените" също показаха къде се намират на европейската карта с общ резултат 0:6 от Сепси, който впрочем в момента е на десето място в Румъния.
Левски пък така се радваше на 1:1 с Айнтрахт, сякаш е взел титла, но в плачевното българско първенство "сините" не могат да се надяват на нещо повече от място в тройката. А и видяхме как се представиха срещу същата защита на Лудогорец, която няколко дни по-късно беше направена за смях от Нордселанд.
Подигравките към Лудогорец са с горчив привкус и по друга причина: все още не се вижда никаква надежда за промяна на модела.
Дъждът от оставки и сътресенията в Разград няма да попречат на "орлите" отново да станат шампиони, стига да поискат. Дори и при срамните резултати в Европа, разградският бизнес модел си остава успешно работещ при гарантираните шампионски титли.
А ръководителите на БФС са се окопали на постовете си и ще стискат властта до последно, като използват всякакви средства. Обществената подкрепа към тях е нулева, но това не ги интересува.
С този състав на футболния съюз позициите на Лудогорец също изглеждат гарантирани.
Така че разградският резил срещу Нордселанд не е причина за особено веселие.
Когато шампионите си получават заслуженото в Европа, те просто вадят на показ всичко, което българският футбол представлява.
А бъдещето на играта у нас е все по-мрачно и светлина в тунела продължава да не се забелязва.
