Време е за възхвала на победителите.
Байерн Мюнхен безспорно е най-добрият футболен отбор на планетата в момента и този толкова дълъг клубен сезон беше белязан както от коронавируса, така и от смазващата доминация на баварците.
Триумфът в Шампионската лига след 1:0 над ПСЖ снощи беше напълно заслужен не само заради финалния мач, но и заради цялостното представяне в турнира.
Байерн стана първият отбор в историята, който печели Лигата с пълен актив от победи - 11 от 11 мача, и то със смазващата голова разлика 43:8 и почти по 4 отбелязани попадения средно на мач.
В груповата фаза бяха взети 6 победи с голова разлика 24:5 (включително 7:2 над Тотнъм и 6:0 над Цървена звезда в гостувания). На осминафинала мюнхенци разбиха Челси с 3:0 и 4:1, на четвъртфинала унищожиха Барселона с 8:2, а на полуфинала се справиха с Лион - 3:0.
Очевидно нямаше как някой да заслужава купата повече от Байерн, което важи и за останалите две надпревари, в които тимът игра и спечели убедително - Бундеслигата и Купата на Германия. Великият требъл е факт и той повтаря постижението от 2013 г., но по още по-впечатляващ начин.
И за да разберем защо този сезон за баварската машина е по-велик от онзи при Юп Хайнкес, трябва да се върнем към началото, към момента, откъдето тръгна този Байерн.
Всъщност не беше толкова отдавна. На 2 ноември отборът беше безнадежден и капитулира при 1:5 от Айнтрахт в Бундеслигата.
Футболистите бяха сринати и шефовете решиха да не чакат повече - треньорът Нико Ковач беше уволнен. За заместник на пожар беше поставен досегашният асистент Ханзи Флик, назначен през лятото с реномето на дългогодишен помощник-треньор в германския национален отбор.
В началото Флик застана начело на Байерн просто като временен вариант и от него не се очакваше повече от това просто да стабилизира разклатения състав преди някой далеч по-именит и опитен наставник да бъде назначен като постоянен избор на ръководството.
Кой можеше да предвиди, че мюнхенци ще се възродят толкова бързо, с такава стръв за победи, с такъв безапелационен и привлекателен стил на игра?
Кой би предположил, че временният наставник ще направи най-великия дебютен треньорски сезон, който футболът някога е виждал?
Защото за Ханзи Флик това беше не просто първи сезон в Байерн, но и първи сезон като старши треньор в елитен клуб. Досегашният му опит се изчерпваше с аматьорския Виктория Баментал в края на 90-те и с назначението в Хофенхайм, когато тимът на мултимилионера Дитмар Хоп тъкмо беше започнал изкачването си от регионалните лиги.
Тогава Флик записа четири неуспешни опита да вкара Хофенхайм във Втора Бундеслига и беше освободен, за да прекара кратък период в РБ Залцбург и през 2006-а да започне дългия период като помощник на Йоахим Льов в Бундестима.
Очевидно това не е биография на треньор, от когото може да се очаква требъл. Но знаците, че периодът му в Байерн ще бъде нещо специално се появиха още в първия му мач като старши треньор - разгрома с 4:0 над Борусия Дортмунд.
Байерн не просто побеждаваше отново, а го правеше по смазващия начин, залегнал в традициите на клуба. Без милост и без да се дава въздух на съперника.
Непрестанна преса дълбоко в чуждата половина, печелене на терен с бързи къси пасове, спокойствие при разиграванията още от защитниците и светкавично прегрупиране станаха неизменни белези на отбора.
На моменти просто беше плашещо да наблюдаваш как Байерн разкъсва съперниците си като беззащитни жертви.
Но в революцията на Флик има нещо още по-важно: доверието. Той показа на играчите, че им вярва и те му се отблагодариха по най-добрия начин. Ветераните, които знаеха как се печели требъл, тези като Мануел Нойер, Томас Мюлер, Джером Боатенг - те се завърнаха към най-добрите си дни, към формата, превърнала ги в световни звезди.
Доверие получи и 19-годишният Алфонсо Дейвис, за да се превърне за броени месеци в най-опасния ляв бек в света.
Когато залагаш на толкова взискателна и физически изцеждаща тактика, играчите трябва да са готови на всичко за теб. И тук Ханзи Флик изненада всички, като се оказа мотиватор и вдъхновител, съпоставим с Юрген Клоп и останалите най-големи в Европа.
Затова сред всички дебютни сезони на който и да е треньор, този на Ханзи Флик ще се помни като най-великия в модерните футболни времена.
Да, по-впечатляващ е дори от онзи на Пеп Гуардиола в Барселона (2008/09), когато каталунецът също спечели требъл, но имаше на разположение и лятната подготовка, имаше шанс да направи и селекция.
Луис Енрике също спечели требъл през първата си кампания в Барса (2014/15), но вече беше събрал опит като старши треньор в Рома и Селта, а и също като Пеп проведе лятна подготовка и направи селекция.
Гуус Хидинк в ПСВ Айндховен (1987/88) и Щефан Ковач в Аякс (1971/72) също печелят требъл в дебютните си сезони за своите отбори (този на Хидинк е и първият му пълен сезон като треньор) и винаги е трудно да сравняваш постижения от различни ери.
Но никой от тези величия в професията не е достигал до три трофея, след като е бил назначен за временен треньор на сринат тим.
А Байерн Мюнхен изглеждаше в дълбока криза, когато постави Флик начело. Малцина очакваха той въобще да си спечели постоянен договор, камо ли да триумфира във всички състезания няколко месеца по-късно. Включително в Шампионската лига, която убегна дори на Гуардиола и Анчелоти, докато бяха на "Алианц Арена".
Затова в момента е трудно да осмислим напълно постижението на 55-годишния бивш полузащитник.
Още по-плашещо за конкуренцията е, че той тепърва започва, а през идния сезон ще има повече трофеи за печелене. Байерн няма вечно да е непобедим, но поне засега, с Флик начело, ще продължава да бъде нещо специално.
