Само седем месеца продължи периодът, който трябваше да бъде цяла нова ера в историята на Реал Мадрид.
Чаби Алонсо, един от най-вълнуващите млади треньори, получи възможността да води "белите", но не изкара дори един пълен сезон.
Загубата с 2:3 от Барселона във финала за Суперкупата на Испания се оказа последен мач за треньора, който така и не беше истински подкрепен нито от съблекалнята, нито от шефовете си.
Решението за раздялата точно след Ел Класико беше възприето с известна изненада - защото Реал не се представи отчайващо зле в двубоя и имаше две прекрасни положения в края, за да го докара до дузпи.
Преди това пък беше победен Атлетико Мадрид, а Бетис беше отнесен с 5:1 в първенството.
Близките до Реал медии не бяха твърде критични към Алонсо след поражението от Барселона, но всъщност той отдавна висеше на косъм. И търпението на президента Флорентино Перес приключи именно сега.
Резултатите на треньора през 7-месечния му престой не са никак лоши и той продължава да се бори на три фронта - в Шампионската лига, за Купата на краля и в първенството, където е на 4 точки зад Барса.
А само четирима треньори на Реал имат по-висок процент победи от неговите 70.6%.
Но това не отменя факта, че връзката между Чаби и клуба просто се беше разпаднала.
Не му помогна дори славното му минало на "Сантяго Бернабеу" като свръхталантлив халф с фундаментална тактическа роля.
След като направи фурор начело на Байер Леверкузен, Алонсо пристигна в Реал с амбицията да постави различни основи, да промени футболната философия и да наложи системен футбол, който не разчита само на индивидуалните проблясъци на играчите.
Проблемът е, че този клуб често е неподатлив на промени, дори те привидно да са приветствани и подкрепяни.
Доста бързо стана ясно, че идеите на новия наставник са в конфликт с идентичността на футболистите.
Свободолюбивите звезди в съблекалнята са изградили репутацията си на базата на импровизационен и инстинктивен футбол.
Затова започнаха да отхвърлят позиционния и стриктен стил на Алонсо - не чрез открит бунт, а чрез нежелание да спазват докрай указанията, отказ от пълно раздаване при пресата и чрез епизодични невъздържани прояви.
Треньорът беше принуден да търси баланс между принципите си и нуждата да се адаптира към капризните футболисти, за да не загуби напълно съблекалнята. Такъв баланс обаче е твърде деликатен и Алонсо не успя да го удържи.
Той се съобрази прекалено много с желанията на отбора, което подкопа авторитета му и заличи всякакво усещане за план и посока на този Реал.
Проектът "Алонсо" сякаш загуби смисъл преди истински да е започнал и тук решаваща роля изигра и ръководството.
Защото Чаби Алонсо носеше длъжността "старши треньор", но нямаше необходимата власт да наложи идеите си върху състава.
Близки до клуба източници разкриха, че проблемите са започнали още през Световното клубно първенство, на което треньорът не придаваше достатъчно значение, докато клубът искаше да хвърли всичко в името на трофея.
По-късно избухването на Винисиус Жуниор при смяната му в шампионатното Ел Класико изкара на преден план конфликта между играч и треньор.
Някъде там Алонсо съвсем изостави своите методи, а така или иначе неговият Реал рядко играеше убедително и рядко печелеше с изразителни резултати.
Заключителният удар върху авторитета на Чаби беше нанесен след финала за Суперкупата, когато той прикани тима си да направи шпалир на вечния съперник, но Килиан Мбапе призова всички да се прибират в тунела - и играчите послушаха французина, а не треньора си.
Ако имаше пълната подкрепа на своите шефове да оформи състава според разбиранията си, Алонсо щеше да има повече тежест пред футболистите.
Но клубът така и не го защити, а Флорентино Перес изобщо не го спомена в коледната си реч.
Напрежението върху наставника се увеличи още повече и последните му два месеца се превърнаха в низ от ултиматуми. Всеки следващ мач трябваше да бъде печелен под угрозата от уволнение.
В такава ситуация треньорът спира да гради и започва просто да оцелява.
Затова не бива да ни учудва негативният подход в последния мач с Барса, както и прибирането в защита преди това срещу Атлетико.
Едва ли някой ще отрече, че проблемите на Реал Мадрид са доста по-дълбоки, но треньорът винаги е най-удобната мишена.
Накрая Чаби беше "изяден", първо от съблекалнята, после от медиите и от шефовете. Държаха го отговорен за всичко, но не му дадоха да контролира почти нищо.
Беше като шофьор, който трябваше да кара с вързани зад гърба ръце. И накрая отнесе вината за катастрофата.
Не е тайна, че Алонсо искаше да бъде привлечен разиграващ халф, който контролира темпото на играта. Той осъзнаваше, че има нужда от човек, наподобяващ самия него в годините му на топ играч.
Напускането на Лука Модрич се случи против волята на треньора и на самия футболист, а приоритет №1 на Чаби беше Мартин Субименди, който премина в Арсенал.
Вместо в Субименди, 60 млн. евро бяха инвестирани във Франко Мастантуоно.
Така Реал остана с енергични и силни физически полузащитници, които обаче не блестят в ролята, изпълнявана толкова години от Модрич и Тони Кроос.
Очевидната липса в халфовата линия беляза последния сезон на Карло Анчелоти, а по-късно обрече и наследника на италианеца.
Сега е време и Алонсо да се сдобие с наследник в лицето на Алваро Арбелоа - верен на клуба и грижливо култивиран като треньор на юношите и на втория отбор.
С тоталната му липса на треньорски опит на най-високо ниво, неговото назначение е голям риск. Но по-големият проблем е, че изглежда на "Бернабеу" не могат да решат дали наистина са готови за някакви значими промени във футболната философия.
А самият Чаби Алонсо може да бъде сигурен, че запазва репутацията си в професията и е въпрос на време да получи нов шанс на топ ниво.
Арне Слот има защо да се озърта зад гърба си.
