Има защо главната трибуна на стадиона на Страсбург да е притихнала през първите 15 минути от всеки домакински мач.
От 2023 г. насам това е начинът феновете да изразят отношението си към случващото се не на терена, а в управлението на клуба.
Причината е, че Страсбург е притежаван от консорциума BlueCo, който е собственик и на Челси. Затова една активна част от публиката на Страсбург счита, че техният любим отбор е сведен до ролята на пешка в голямата игра и все повече губи идентичността си.
Трудно може да има по-ярко доказателство от случилото се през последните дни, когато Челси спешно се нуждаеше от нов треньор и безцеремонно притегли Лиъм Росиниър от Страсбург в разгара на сезона.
Челси взима каквото и когато си поиска от френския тим. Отсега е известно, че ще вземе и капитана и голмайстор Емануел Емега през идното лято.
Не е тайна, че назначението на Росиниър в Страсбург беше тест и някакъв вид подготовка за евентуалното му повишение на "Стамфорд Бридж". Но не се очакваше промоцията да се случи толкова скоро и толкова рязко.
Буреносната раздяла с Енцо Мареска принуди шефовете на "сините" да действат бързо и те демонстрираха, че за тях Страсбург не е нищо повече от сателит, който съществува, за да обслужва "големия брат".
Самият Лиъм Росиниър направи каквото е по силите му, за да се раздели в добри отношения със "синьо-белите".
41-годишният англичанин даде трогателна прощална пресконференция, в която определи "Стад дьо ла Мейно" за свой дом и обясни решението си да си тръгне.
"Последните 18 месеца бяха радост за мен и бяха най-хубавите в професионалната ми кариера. Срещнах невероятни хора, създадох си уникални спомени и написах история. Ще обичам този клуб до края на живота си, но не мога да откажа на Челси", призна той.
След по-малко от два часа преминаването му в Премиър лийг вече беше официално.
Младият наставник има сравнително скромна футболна кариера на краен защитник в тимове като Фулъм, Рединг, Хъл Сити и Брайтън, а едни от първите му стъпки в треньорството са като асистент на Филип Коку и на Уейн Рууни в Дарби Каунти.
След като Рууни е уволнен, Росиниър получава временно поста на старши треньор, а после изкарва година и половина начело на Хъл Сити, отново в Чемпиъншип.
Впоследствие се стига до привличането му в Страсбург, където заменя Патрик Виейра и получава добри отзиви за работата си в своя единствен пълен сезон във Франция.
Седмото място в крайното подреждане на Лига 1 и класирането за Лигата на конференциите се приемат като успех и като доказателство за израстването на отбора при Росиниър.
Младият треньор със сигурност осъзнава какъв риск поема със скока от Страсбург до Челси.
6-годишният му договор с лондончани няма как да заблуди никого, защото на "Стамфорд Бридж" никой мениджър не може да се чувства стабилен на своя пост.
До момента под собствеността на Тод Боели и компанията Clearlake Capital, никой не е изкарвал повече от 18 месеца на треньорската позиция, а и предишният собственик Роман Абрамович не се различаваше в този аспект.
От самото начало Лиъм Росиниър ще бъде под напрежение, тъй като не само феновете на Страсбург, но и тези на Челси са критични към трансфера му във Висшата лига.
А анализатори на Острова вече изразиха мнение, че поставянето на Росиниър на толкова ветровита позиция идва твърде рано в обещаващата му кариера.
Не е трудно да разберем настроението на публиката, защото в ерата на Абрамович Челси имаше афинитет към най-реномираните треньори като Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Антонио Конте и Томас Тухел.
Изборът на Росиниър подчертава колко различно е управлението на настоящите собственици.
Новият наставник няма никакъв треньорски опит във Висшата лига, а общо е водил малко над 150 мача на Дарби Каунти, Хъл Сити и Страсбург без да спечели трофей.
Репутацията му е добра, но той все още е съвсем недоказан като треньор - не само на топ ниво, а на каквото и да е ниво.
През 2024 г. завърши седми с Хъл Сити с 34.6% победи, което няма как да е впечатляващо постижение.
А във Франция водеше отбора, който е на трето място в лигата по нетни разходи и с него също завърши седми.
Босовете на "Стамфорд Бридж" неведнъж са показвали, че не се интересуват какво мисли външният свят за техните решения и тяхната политика, няма да се трогнат и сега.
Но за самия Росиниър престоят лесно може да се превърне в кошмар, ако той не спечели бързо публиката на своя страна със серия от добри резултати.
Мнозина от феновете на "сините" още скандират името на Абрамович и не приемат странния стил на Боели и Clearlake, за които търговията с футболисти изглежда по-важна от постигането на значими успехи.
Ако има причина да се гледа положително на Лиъм Росиниър, тя е в добрите му отношения с директорите на Челси и с няколко от играчите, които познава отпреди.
Страсбург играе в същата схема, използвана от Челси и от юношеските отбори в академията на лондончани.
Целта е адаптацията да е по-лесна за футболистите, които се прехвърлят от френския отбор на "Стамфорд Бридж", като сега същото би трябвало да важи и за треньора.
Но естествено, Росиниър няма как да има бъдеще, ако не отговори на целите на ръководството.
Въпросът е какви точно са тези цели и доколко включват нещо повече от класиране за Шампионската лига и гарантиране на финансовия поток от Лигата на богатите.
В миналото част от стратегията на Челси беше привличането на серийни победители, които да гарантират трофеи, но дните на Роман Абрамович са все по-далеч във времето.
Клубът вече не търси големи имена, а от треньорите се очаква да са просто колело от машината и да изпълняват указанията на множеството шефове и директори.
Челси има двама собственици, двама спортни директори и още неколцина ръководители в така наречената "интегрирана структура на футболното ръководство".
Греъм Потър вярваше, че може да оцелее в тази структура и да наложи идеите си, но се задържа седем месеца.
Наследниците му Маурисио Почетино и Енцо Мареска си тръгнаха, защото не приеха периферната си роля в този режим.
Остава въпросът има ли изобщо треньор, който може да се справи добре при тези обстоятелства.
Ако Лиъм Росиниър успее да го направи, това ще бъде изненада за доста хора.
