Преди Сър Джим Ратклиф да инвестира в Манчестър Юнайтед, той искаше да купи Челси. Фен на Юнайтед от дете, но живеещ и прекарващ по-голямата си част от времето в лондонския квартал, милиардерът трябваше да направи тежък избор.
"Имам къща в Челси, живея в Челси от много години. Имах сезонна карта за няколко сезона. Имам бизнес, който се намира в квартала", обясняваше Ратклиф пред BBC.
За човек, който сам е изградил империя за милиарди, а в един момент бе и най-богатият човек във Великобритания, той направи сравнително елементарна грешка.
Подаде офертата от 4.25 милиарда паунда шест седмици след крайния срок. Това означаваше, че Тод Боели и компания ще управляват лондончани.
Година и половина по-късно, Ратклиф взе 27% от Юнайтед, за да се превърне в директен конкурент на Боели и Челси.
Истината е, че вместо любов от страна на феновете, той получи само и единствено критика. Странно но, англичанинът може да се поучи от една фраза на своя американски колега.
"Колкото по-скоро научиш, че няма как всички да са доволни през цялото време, толкова по-свободен ще се чувстваш."
Друго, което може да вземе като ноу-хау е как да прави печеливши трансфери.
Боели спечели уважението на хората
Американецът имаше изключително много странни идеи, когато пое лондончани. Една от тях бе за All-star мач в Англия. Освен това, за една година успя да похарчи един милиард долара за трансфери.
Уволни Томас Тухел, който бе спечелил Шампионската лига. След това уволни Греъм Потър и Франк Лампард.
През втората му година, нещата не се подобриха, а видяхме още от същото. Феновите видяха малко подобрение при Почетино, но и той не бе оставен да работи.
През изминалата кампания всички тези ходове сякаш бяха забравени, защото Челси остана четвърти и се класира за Шампионската лига. "Сините" спечелиха Лигата на Конференциите, както и Световното клубно първенство.
Юнайтед трябва да види как се прави
Боели успя да намери треньор, който накара хаотичната трансферна политика да работи. Челси похарчи още 285 милиона паунда през изминалото лято, втората по големина сума след тази дадена от Ливърпул.
Лондончани успяха и да се отърват от 15 ненужни играчи, за които получиха 288 милиона от английската валута. Икономически погледнато, те са сред скромно харчилите тимове в първенството.
Юнайтед са на другия полюс. Ратклиф и компания похарчиха 216 милиона паунда и получиха 68 за ненужните си играчи. Независимо от цифрите, Аморим и неговите играчи не показват никакъв признак на подобрение. Освен това, липсват и футболисти на ключови постове - вратар и поне двама полузащитника.
"Червените дяволи" така и не продадоха част от най-скъпоплатените си футболисти, а ги отдадоха под наем - Санчо, Онана, Хойлунд и Рашфорд.
Първите трима струваха на отбора 195 милиона, юношата на клуба пък преподписа договора си с драстично увеличение на заплатата, за да се окаже низвергнат от треньорите.
Притеснителен факт за липсата на идея как се прави бизнес е продажбата на Антони за едва 21 милиона паунда, което е четири пъти по-малко от платеното на Аякс през 2022-ра.
Парадоксът Нкунку
Юнайтед трябва да са доволни, че успяха да убедят Челси да платят 40 милиона за Гарначо, който се превърна в четвъртия най-скъп изходящ трансфер в историята на клуба. Надеждата на ръководството бе, че ще успеят да склонят някой отбор да плати поне 60 милиона, но това така и не се случи.
Приликите между двата отбора могат да бъдат открити в представянето на Хойлунд и Нкунку.
Французинът пристигна от РБ Лайпциг, но почти веднага се контузи, а след това така и не намери оптималната си форма. За 2 години той записа само 11 мача в първенството, в които отбеляза шест гола.
Челси успя да накара Милан да плати 34 милиона от английската валута за неговите права, докато "червените дяволите" така и не намериха купувач на своя нападател. Датчанинът също ще играе в Италия, но само под наем в Наполи. Все пак неаполитанците си запазиха правото да откупят правата му за 36 милиона, което е половината на платеното от англичаните.
Малко игрово време, но добра печалба
Лондончани някак си успяват да направят добра печалба от футболисти, които не са основни фигури при тях.
Нико Джаксън бе продаден на Байерн за 70 милиона. Ренато Вейга има само 7 срещи с екипа на "сините", но те генерираха 14 милиона чиста печалба от продажбата му във Виляреал.
Ян Маатсен бе привлечен на "Стамфорд Бридж" през 2018-та, когато бе на 16 години, а за всички тези години записа едва 12 срещи с екипа на лондончани. След няколко престоя в други отбор под наем, той бе продаден за 37.5 милиона, което го нарежда на 10-то място в историята за най-голям изходящ трансфер.
Големият удар с Маунт
Челси удариха джакпота с трансфера на Мейсън Маунт в Манчестър. Халфът имаше само още една година от договора си, а поради контузии бе пропуснал 14 мача от сезона. Все пак, Юнайтед платиха 55 милиона + още 5 под формата на бонуси. Англичанинът пък бе на линия в само 16 срещи, поради многото контузии.
Маунт е на трето място в историята като изходящ трансфер, но това не спря контузиите да го преследват от ден едно.
Еден Азар оглавява класацията, но и неговата кариера удари дъното, след като напусна "Стамфорд Бридж". Същото се отнася и за Диего Коща, който премина в Атлетико Мадрид за 57 милиона.
Кай Хаверц също не излиза от лазарета на Арсенал, които платиха 65 милиона за него, което е само 5 по-малко от даденото от "сините".
Спасението идва от Саудитска Арабия
Тод Боели привлече, някои много добри играчи, но и такива, които тотално разочароваха.
Михайло Мудрик може да достигне до сумата от 88.5 милиона, а има едва 26 мача във Висшата лига, в които спомогна за 5 гола, но не е на разположение от ноември 2024-та, след като бе наказан за употреба на допинг.
Калиду Кулибали пристигна през първата година на американеца начело и се оказа една от най-големите му грешки. И въпреки всичко, той бе продаден на Ал-Хилал за 20 милиона. От Саудитска Арабия, Челси изкара над 100 милиона паунда.
Към арабската държава потеглиха играчи като Жоао Феликс, Едуард Менди, Анхел Габриел и Н'голо Канте.
Юнайтед от своя страна не успя да се възползва от неограниченото богатство на петролните магнати.
Алекс Телес бе продаден на Ал-Хилал за скромните 6 милиона, а Бруно Фернандеш отказа да продължи кариерата си там.
Цената пада, резултати липсват
Играчите, които пристигат в Манчестър Юнайтед бързо губят стойност на трансферния пазар. Било то заради лоши резултати, спад във формата или просто никога не са стрували толкова пари.
Това означава само едно, "червените дяволи" нямат право на много грешки, защото финансовото им състояние бързо може да се влоши.
Клубът няма да играе в Европа, което е допълнителен удар - финансов и имиджов. Видимо, няма да има драстично подобрение в представянето им и през този сезон.
Това ще доведе до още харчове през следващите години, докато се намери баланс в състава и започнат да се постигат желаните резултати.
Ако Сър Джим Ратклиф иска да разбере как може да подобри нещата в отбора, то просто може да попита Тод Боели или поне да проучи как лондончани продават футболистите си.
