Докато жънеше успехи с Локомотив (Пд), в началото на лятото Бруно Акрапович подметна къде на майтап, къде не толкова, че е готов да извади Левски от калта.
"Дайте ми Левски и три хиляди лева за заплати, и отборът ще експлодира. Всичко е до желание. Ако върнеш феновете и има бомбастична атмосфера, както искам да направя сега в Локомотив, всичко е възможно", разясни босненецът.
За голямо съжаление бомбастична атмосфера на вечното дерби между новия отбор на Акрапович ЦСКА и съперниците от Левски няма да има. Заради пандемията, в петък вечер двата отбора ще играят без публика. Атмосферата ще е като тази в Дома на покойника. А в последните години публиката се раздаваше повече и от футболистите, само и само да държи жив духа на този исторически за България мач.
Исторически, исторически, днес вече колко да е исторически, ще попитат някои скептици. Действително, ЦСКА играе на "Армията", има подкрепа от значителен брой запалянковци, купи и емблемата. Обаче все така търпи подигравки, че всъщност е пребоядисан Литекс с тире по средата.
Но е много по-добре от сегашния Левски, който никой правоверен левскар не желае да гледа.
Толкова спънато играят сините, та чак вече и не им се смеят. А ако финансовата криза на "Герена" продължи още, и там ще трябва да се замислят къде да си слагат тирето - отпред, по средата или отзад.
Но да се върнем на Акрапович, който уж искаше да ходи в Левски със заплата от три хиляди лева, но накрая се озова в ЦСКА. Не е хубаво, когато в дерби като това звездата ще бъде треньорът, а не някой от онези на терена. Но е факт, че точно босненецът внесе положителна промяна не само в ЦСКА, а и въобще във футбола ни.
На "Лаута" този човек почна във враждебна обстановка, и накрая направи отбор, способен да бие всеки. Днес там всички го мразят, но за един треньор се съди по резултатите. Акрапович спечели два пъти поред Купата на България, взе и Суперкупата. Опъна се здравата и на Тотнъм в Лига Европа, макар да загуби с един гол разлика от хората на Жозе Моуриньо. Играещият под негово ръководство Димитър Илиев стана футболист на годината.
С пристигането си на "Армията" Бруно Акрапович съживи и ЦСКА, поне засега.
Победата над италианския Рома (вярно, с резервния отбор) в Лига Европа окуражи много изстрадалите запалянковци, че най-сетне се е намерил някой да прави свестен и печеливш футбол. Те, завалиите, 12 години вече не са виждали отбора си шампион. И едва ли има някой друг освен Акрапович, на когото привържениците да вярват повече в момента, че може да изпълни подобна мисия.
То и на кого друг да вярват? На Али Соу, който опропасти с изпуснати дузпи два опечени трофея ли? Или на онзи Санкаре, дето не брои треньорите на ЦСКА за живи... Ясно е, че отборът засега върви добре благодарение именно на босненеца. Който пък заема най-опасния пост във футбола ни - наставник на ЦСКА с шеф Гриша Ганчев, директор Стойчо Стоилов и вечно недоволна от нещо публика.
Друг път в подобна ситуация левскарите все се успокояват, че са печелили вечното дерби точно когато са много зле.
Така например било при победата със 7:2 през 1968 г. Днес никой на "Герена" не повтаря това, и правилно. Няма как да чакат от Живко Атанасов и Насиру Мохамед да се справят като Гунди и Сашо Костов например. Искат, не искат, левскарите също ще трябва да вярват повече на треньора си, отколкото на футболистите. Тях вече ги видяхме, че не стават за големи дела. Но някак си да ги подреди Славиша Стоянович, с нещо да излъже червените опоненти - това са надеждите на сините от "Подуене" понастоящем.
Така да се каже, задал се е тежък треньорски дуел. Статистически погледнато, дотук Бруно води на Славишата с един на нула. С толкова през есента на 2018 г. неговият Локомотив (Пд) победи Левски на Стоянович. За реванш така и не остана време, тъй като словенецът тогава се изнесе преждевременно от "Герена".
Навремето, когато предстоеше мач между ЦСКА и Левски, въпросът беше как сините ще пазят Спас Джевизов, или дали червеният капитан Георги Димитров - Джеки ще се справи с Наско Сираков. Гадаеха колко пъти Цоньо Василев от армейците ще халоса в глезена дясното крилото Руси Гочев, и с кой точно от всичките си финтове Божидар Искренов - Гибона ще връзва на фльонга отбраната на войската. А въпросът клише "Ще имат ли мотивация играчите?" никой не го задаваше, понеже звучеше напълно идиотски.
Жалко, че днес вечното дерби се е свело до това дали едни слаби футболисти ще смогнат да оцелеят срещу други малко по-силни.
И най-вече кой треньор от школата на бившата Югославия ще надвие другия. Но и това е нещо, все пак ще има някаква интрига. Макар и в Дома на покойника.
