Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На Левски и Славиша им трябва търпение (и малко пари)

От първия престой на Савиша Стоянович на "Герена" е трудно да си вадим генерални изводи за качествата му като специалист. Факт е, че видяхме и хубаво, и не чак толкова от "сините" под ръководството на бившия наставник на Цървена звезда. Снимка: Lap.bg
От първия престой на Савиша Стоянович на "Герена" е трудно да си вадим генерални изводи за качествата му като специалист. Факт е, че видяхме и хубаво, и не чак толкова от "сините" под ръководството на бившия наставник на Цървена звезда.

Левски изживява най-кошмарния период в 106-годишната си славна история. Днес целта пред "сините" не е традиционната за клуба - победи и трофеи, а да оцелее. Да продължи да съществува такъв, какъвто е, без да се налага да прави сложни юридически гимнастики, които са добре познати у нас. Сещате се.

Ще успеят ли на "Герена" в невъзможната си мисия? Труден въпрос. Едва ли и вездесъщата Алена може да отговори на него.

Но Наско Сираков няма да спре да се опитва. Такава е природата на Вълка - да не се отказва и в ситуации, които за другите изглеждат безнадеждни. Но и най-закоравелите футболни хищници не могат да се справят сами. Нужна им е подкрепа. И Наско се обърна към Славиша Стоянович със зов за помощ.

Почти година и 10 месеца след като си тръгна от "Герена", наставникът се завръща, за да довърши това, което не успя в първия си период при "сините".

"Мнозина ми се обадиха да ме питат да не съм луд да поемам Левски. "Няма пари, няма нищо...", казваха ми те. Но има неща по-големи от парите. Да обичаш Левски, да обичаш феновете", каза словенецът при представянето си.

И не - той не е луд. Стоянович показа единствено, че е смел. Че има куража да плува в безнадеждността, вярвайки, че ще спаси не само себе си, но ще издърпа на брега и отбора.

От първия му престой на "Герена" е трудно да си вадим генерални изводи за качествата му като специалист. Факт е, че видяхме и хубаво, и не чак толкова от "сините" под ръководството на бившия наставник на Цървена звезда. Но видяхме твърде малко. 20-ина мача начело на един отбор не могат да бъдат показателни за нито един треньор. Независимо дали името му е Жозе Моуриньо или Славиша Стоянович.

Сега той се завръща с надеждата да се прояви повече търпение към него и да бъде оставен да работи на спокойствие - вечната мантра при всяка треньорска рокада в българските грандове.

Но самият треньор също трябва да пренастрои мисленето си в тази посока. Да излиза за всяка тренировка и официален мач с нагласата, че му се дава втори шанс, от който трябва да се възползва, и да е благодарен за това, а не да се ослушва за други оферти, както беше през зимата на 2019-а.

Като изключим Звезда, Стоянович не е работил в по-голям клуб от Левски и никъде не се е задържал повече от година с изключение на Домжале. Погледнато от този ъгъл, трябва да сграбчи новото предизвикателство още по-силно.

Ще му е трудно, няма как да е другояче, но словенецът изглежда от хората, които не приемат обречеността. Аналитичен е, интелигентен и умерен. Нормален. Европеец. И трябва да получава не само сигнали, но и реални доказателства от ръководството, че нещата ще се подобряват, а няма да се затъва още повече.

Славиша се отзова на вика за помощ, а сега е време да му се осигури спокойствие и подкрепа. С търпение (и малко пари) нещата могат да потръгнат. Но дали, как и кога... Няма смисъл да питаме даже Алена.

Най-четените