Две загуби на старта в групите на Лига Европа не са край на света за българските представители там, но са показателни. ЦСКА падна от Клуж с 0:2 в София, без да може да "докосне с ръкавица" съперника си, ако използваме боксова терминология. Лудогорец пък направо си бе надигран по всички параграфи от Антверп, който дойде в България без куп основни играчи и като явен аутсайдер (поне според някои експерти в дните преди мача).
Всъщност, никой вече не е явен аутсайдер, когато играе срещу отборите ни в Европа. За националния - или добро, или нищо, да не връщаме лентата към предходните 2 седмици кошмари с видения от унгарски, финлански и уелски произход.
Но клубните отбори могат да са на друго ниво, тъй като имат право да селектират играчи без ограничението да са само наши, български. И го правят - точно Лудогорец и ЦСКА са пример за политика, насочена почти изцяло към внос.
Как обаче се стигна до положението шампионите да изглеждат неспособни да отговорят на петия в Белгия? И защо "червените" поне не застрашиха вратата на един среден в най-добрия случай като класа отбор за европейската класификация към момента?
В Разград проблемите са по-сериозни, защото там амбициите, а и парите, са други.
Когато си заделил месечно по близо 200 000 евро само за заплати на нападателите, очакваш нещо повече от тях. Когато си платил почти милион за играч от Бразилия в средата на терена - Алекс Сантана, също. Но не само новите футболисти още не са се адаптирали или не се представят на ниво. Тук може би е време да опровергаем и някои митове, часто от като цяло изкривената ни и сбъркана футболна култура. Те се наслагват с постоянни оди за играчи и отбори, които внушават на аудиторията един нереален образ за въпросните.
Един от тях е, че Антон Недялков е най-добрият играч в Лудогорец, че и в първенството изобщо. Тази теза я слушаме от две години, но издиша тотално всеки път, когато левият бранител се изправи срещу наистина сериозни отбори. Да, той не спира да тича, създава впечатление, че е навсякъде, центрира остро, понякога спира опасни атаки в последния миг с голямата си крачка.
Но Недялков продължава тактически да е на нивото на този футболист, който напусна ЦСКА да заиграе в чужбина преди вече почти 3 години. Тоест - изключително често включванията му са тръба за тревога, защото зад него остава свободна зона, в която при контраатака противникът може да си построи малък небостъргач. И не е само той в графата "заблуди", лансирани от близки и услужливи експерти и медии.
Пламен Илиев е друга такава, като при него поне обективно има и причина за неубедителните игри. Той бе аут от терените 8 месеца, като не е ясно защо изведнъж отново бе хвърлен в тежките сражения, при условие, че Лудогорец има още двама класни вратари. И в националния, и в клубния си тим, Тигъра направи грешки в последните седмици с висока цена.
И изобщо - в Лудогорец има бая заблуди. Като тази, че изгоненият вече Павел Върба е причината за неубедителното представяне.
Нищо подобно. Дори в интервюто му след загубата от белгийците се видя, че човекът страда да се адаптира към мястото, на което беше попаднал. Няма съмнение, че той е треньор на значително ниво над българското. И беше в най-добрия отбор, но сметнаха, че не заслужава повече време, за да стигне до адаптация и да наложи възгледите си.
Съвсем друго ниво като амбиция и ресурси, но ЦСКА сам си падна в капана на Клуж.
Направи го елементарно като второкласник, когото си накарал да си пише домашните с обещание за сладолед. След силни първи 20 минути, отборът на Стамен Балчев видя, че план А не успява да пробие съпротивата, но с огорчение откри, че план В няма. И започна едно подаване на топката без особена идея, без особена скорост и директност. На моменти беше отегчаващо да се гледа и съвсем предвидимо, че няма да доведе до нищо. Румънците са толкова опитни, че знаеха около 30-ата минута как ще спечелят мача.
И още нещо - нямаш никакъв шанс да вземеш нещо в двубой, в който си равностоен или под класата на съперника, ако не спечелиш единоборство, първа и втора топка. А ЦСКА взе около 8 процента от споменатите в четвъртък. И когато си закъснял, неориентиран и хванат обикновено неподготвен, губиш.
За разлика от мача България - Унгария, тук поне нищо не е загубено за двата клубни тима. Нито пък е фатално. Но тенденцията е видна. Те не можеха да мечтаят програмата им в групата да започне с по-лек мач у дома, но... резултатът е нула.
