Историята на футбола помни много трагични дати от близкото и по-далечно минало. Всеки един уважаващ себе си футболен привърженик няма как да не е чувал за самолетната катастрофа на 6 февруари 1958 г., при която загива половината състав на английския хегемон по това време Манчестър Юнайтед.
Още по-пресен е случаят от 29 май 1985 г., когато по време на финала за Купата на европейските шампиони (сега Шампионска лига - бел. авт.) между Ливърпул и Ювентус една от трибуните на стадион "Хейзъл" в Брюксел се срутва, вследствие на което 39 фена намират своята смърт. Както и този от 15 април 1989 г., когато на мача Ливърпул - Нотингам загиват 96 запалянковци отново след подобна разруха, този път на "Хилзбъро". При последните две събития съм бил на прекалено крехка възраст, за да имам какъвто и да е спомен, още по-малко пък някакво определено чувство от евентуалната гледка на трагедията на хиляди хора.
В неделя обаче, както аз, така и милиарди по света станахме свидетели на друг тип трагедия. Да, нямаше смъртни случаи (поне се надявам да е така), макар че в Интернет прочетох апокалиптични мнения, обобщаващи събитията оттогава с две думи: "футболът умря!" Далеч съм от това да оцветявам случилото се на Мондиала с тази най-тъмна окраска и да хиперболизирам и абсолютизирам чак до такава степен събитията в двата осминафинала, но съм категоричен, че бе извършено най-голямото посегателство върху най-великата игра, откакто съзнателно я следя.
Лицата Маурисио Еспиноза и Стефано Айролди трябва да бъдат разследвани, съдени, осъдени и пратени зад решетките за престъпление от най-висша степен спрямо футбола! Не по-малка трябва да бъде присъдата и за главните действащи лица и закрилници на първите Хорхе Ларионда и Роберто Розети.
Известният доскоро единствено в Уругвай, в краен случай в Южна Америка, Еспиноза направи може би най-зловещата някога съдийска грешка, незачитайки изравнителния гол на Лампард срещу Германия, при който след рикошет в напречната греда топката тупва на повече от половин метър зад голлинията. Вероятно имащият роднинска връзка с Ал Капоне - Айролди, пък зачете попадение на намиращия се в поне двуметрова засада Тевес срещу "ацтеките". И всичко това позволено от Ларионда и Розети (които се направиха, че не виждат видео повторенията на големите екрани), явно подчинили се на някакво нареждане "отгоре", било то от ФИФА или тотомафията...
След двата случая почти не гледах вторите полувремена, защото вече нищо нямаше значение. Скоростните и изрисувани като по учебник контраатаки на немците и фантастичният втори гол на Тевес минаха през съзнанието ми между другото. Това, което гледаме вече в ЮАР, няма нищо общо с футбола. Фарсът в африканската република е пълен. Фарс, позволен от такива като Сеп Блатер и приближените му сподвижници, позволили най-големият футболен форум на планетата да бъде пратен в джунглата (буквално и преносно) и да заприлича по поведение на нейните естествени обитатели. Фарс, който ни кара да се чудим дали скоро пак ще гледаме футбол с главно "Ф".
Дано най-ужасяващото от този шампионат да е минало и с приближаването на финала Световното първенство да заприлича на такова! Най-лошият възможен сценарий би бил, ако станалото на Германия - Англия и Аржентина - Мексико бъде бързо и лесно заличено с нещо подобно по време на сблъсъка за трофея. Дано неделята на 11 юли не заприлича на тази отпреди няколко дни! В противен случай най-вероятно аз и милиони по света ще се присъединим към тези, които вече четат заупокойна молитва за Цар Футбол...
