Най-сетне намерихме цаката на шведите след 50 години ходене по мъките.
Снощи българските национали надвиха кошмарния съперник с 3:2 и постигнаха знаменита победа в световната квалификация на националния стадион „Васил Левски". Относно значимостта на това постижение е достатъчно да кажем, че в миналите си седем мача срещу скандинавците имахме седем загуби с голова разлика 0:20.
От шведите страдаше и великото българско поколение на четвъртите в света, и поколенията след него, разгромяваха ни в квалификации, на световни и европейски първенства.
И точно сегашните български играчи, от настоящият отбор, който сме свикнали да бъде отписван и пренебрегван, успяха първо да повалят голяма сила в официален мач (2:0 над Холандия), а сега и да сложат край на шведския кошмар.
На всичкото отгоре вкарахме два пъти на шведите с глава, за да е още по-голямо унижението им.
Станислав Манолев откри още в 12-ата минута, после Пламен Илиев спаси дузпа, за да дойде все пак изравнителният гол на гостите малко по-късно. Георги Костадинов отново с глава направи 2:1 за България в 33-тата минута, разписвайки се във втори пореден мач на националния отбор.
Шведите отново успяха да изравнят, и то в самия край на полувремето, но вместо през втората част да сломят съпротивата на „лъвовете", българският отбор се вдигна и в 79-ата минута Ивайло Чочев започна и завърши брилянтна контраатака за 3:2.
Как успяхме да сложим край на половинвековното проклятие и докъде стигат мечтите ни в тази квалификационна група и след нея?
Вижте в галерията четири извода от историческата победа на „лъвовете" снощи.
Не са кой знае какви футболисти, но поне в сравнение със "звездите" от времето на Бербатов си личи, че са корави момчета.
" Въпреки еуфорията, трябва да отбележим и че надвихме един доста неадекватен и уязвим шведски отбор, с неориентиран вратар и тромава защита. Шведите нямат силно поколение и въобще не им е проблемът само липсата на Златан Ибрахимович." А бе боклук този доста неадекватени уязвим отбор ни би с 4:0.