От три дни работя с националния отбор и като цяло впечатленията ми са положителни. Всички работят с ентусиазъм, което ми харесва.
Не съм удовлетворен от това, че нямаме много време за подготовка, нереално малко. Имаме и контузените играчи. Надявам се обаче момчетата, които сме повикали, да се справят добре, да заместят титулярите от миналата година.
Вече събрах веднъж целия състав - първия и втория отбор, където изразих вижданията си за националния отбор - както колективните, така и индивидуалните. Говорихме за това по какъв начин ще постигнем заложените от нас цели.
Едно от нещата, които им казах, е че трябва да има нещо, което да ни обединява. В случая това е националното ни чувство, все пак сме от една националност. Върху нас ще бъде фокусирано много внимание от страна на обществеността поради ред причини - защото може би сме най-успешния колективен спорт, може би защото българския народ има нужда от положителни примери. Затова обясних на играчите, че освен на спортно-техническата страна ще наблегнем и на социалната функция, т.е хората трябва да виждат в наше лице нещо добро и позитивно - както във, така и извън игрището.
Надявам се, че публиката ще оцени старанието на играчите да се борят заедно на игрището, да бъдат група и да не се предават никога, дори когато ситуацията е трудна. Това е отправната точка, от която започваме. Поне засега изглежда, че всички са настроени положително и на тази вълна. Надявам се и резултатите малко да ни помогнат. Целта ми е да изведа един отбор, който, ако загуби, да го направи от най-добрия в света.
Никога не ми е било цел да поема националния отбор. Разбира се, това е голяма отговорност, чест и достойнство за всеки един треньор.
В интерес на истината, офертата от федерацията ме изненада. Нямаше време за мислене, решението бе по-скоро емоционално, отколкото обмислено. Въпреки съветите на всичките ми близки хора да не я приема, аз реших да пробвам, защото смятам, че хората се вижда колко струват в трудни ситуации.
Това е едно предизвикателство не само за мен, но и за целия отбор. Много от тях вече го изпитват на гърба си в последните години в негативен смисъл. Но пък хубавото е когато човек си изстрада успеха и се надявам, че ние ще го направим.
Не знам от какво е продиктувано решението на федерацията да ме покани - дали заради обществен натиск или защото те така са решили. Без значение от това, трудностите тепърва започват. Убеден съм, че ще е така. Никога не съм мислил, че ще бъде лесно.
Съветите на приятелите ми бяха основно за това да се предпазя от негативите при евентуален неуспех. Това обаче е нещо, с което съм свикнал да живея, затова не му отдавам голямо значение. Не чета в голяма степен нещата, които се пишат още преди да съм дошъл, защото нямам време и излишна енергия за хабене. Разбира се приятелите и роднините ми винаги ме информират.
Аз предпочитам да се концентрирам върху резултатите, а пък за свободата на мнение или на изразяване коректив трябва да бъде личното съзнание на журналистите. Не мога да губя време да обяснявам на всеки защо съм направил това или онова. Правя неща, които смятам, че са правилни, а какъв ще е резултатът не знам. Най-важното е, когато се прибера у дома да знам, че съм дал най-доброто от себе си и съм взел решения, които са от полза за всички, а не са егоистични.
Рецепта за постигане на успехите нямам, имам идеи. След около месец и половина ще имам по-реална представа докъде може да стигне този тим.
За всички е ясно, че отборът е добър. От гледна точка на ситуацията в света смятам, че има два отбора, които превъзхождат останалите - Бразилия и Русия. Те са над останалите като потенциал, като брой на състезателите, като качество. От там нататък има една група от отбори - минимум 5-6, а в някои години и повече, които са на едно ниво. Тяхното ниво се определя от моментна спортна форма, от организацията на игра, от странични фактори, контузии и т.н.
Моята цел, която вече поставих и пред отбора е да започнем да изграждаме един стил на игра, който да ни подготви за трудните моменти. Той трябва да ни позволява в такива ситуации да останем в системата на отбора, а не да се променяме.
Целта на треньорския щаб и работата му ще бъдат в тази посока - да създам навици на играчите, а и такива механизми, които да позволят да отбележат точно тази важна точка, в този момент, за която всички говорят. Онова малко, което всички говорят, че не ни достига. От първия ден започнахме работа в тази посока.
Време е необходимо винаги, но това не е извинение. Извинения, особено когато става въпрос за националния отбор не могат да се търсят. Ще търсим винаги максимална изява, т.е не очаквайте от мен да се скрия зад фразата, че сега ще изграждаме отбор за след две, три или пет години. Ще гледам да използвам максимално капацитета на играчите, за да постигаме резултати.
По принцип не ми харесва да хвърлям труд на вятъра. Това означава, че положеният труд не е бил достатъчно целенасочен. В личен план не ми се изплаща труда, който влагам, ако няма резултат. Така че "вложихме труд" също не е оправдание. Идвам в България не да влагам труд, а да постигам резултати.
Волейболът е колективен спорт и е важно силните характери да са и лидери, но и подчинени на колективната игра. Те са ми важни дори на игрището. Нямам абсолютно никакви претенции да бъда извора на всичко. За мен е важно да имам характери в отбора и особено на игрището, които да са способни да оценяват много бързо ситуациите и да помагат на своите съотборници. Всеки голям отбор има такива личности и такива играчи, които правят разликата във важните моменти.
Надявам се тяхното желание - на Матей и Владо специално - да постигнат нещо с националния отбор да успеем да го канализираме в правилната посока и те да бъдат допълнителен стимул за своите съотборници. И в същото време те трябва да бъдат коректив, да критикуват, но градивно своите съотборници. Изненадан съм от желанието и старанието на всички, не само да се влагат в тренировката, но и да слушат и научават нови неща.
Възможно е да се появят и проблеми, защото не е лесно за една група хора месеци наред да бъдат затворени в един хотел. Това нашето е малко Биг Брадър, но е по-трудно. Те са непрекъснато заедно - в залата, на обяд, на видео, на събрания, в автобуса и не им е никак лесно. Нашата работа в тези моменти, които неминуемо ще дойдат е да успеем да удържим контрола върху ситуацията - от една страна т.нар лидери да не губят концентрация, а пък другите да не се озлобяват срещу тях, да не изпъкват черти от българския характер, за които всички знаем. Ще се опитаме в един конструктивен диалог да имаме конструктивни съвети и отговори, които винаги да водят отбора не с гигантски стъпки напред, а с малки крачки.
