Пенев: Литекс е моето предизвикателство

Докато българите правят планове за летния си отдих, вашата ваканция свърши, г-н Пенев. На работа след само десет дни почивка. Мечтата за групите на Шампионска лига иска жертви, така ли е?

- Да ви призная аз не съм по мечтите. Като малък много мечтаех да стана голям футболист и много работих за това. Днес вече само работя. Планове, задачи, програма. За мечти не остава време.

"Да направим геометрията". Още ли го казвате, когато планирате, както, когато играехте в златния отбор на България?

- Разбира се. Не съм се променил особено. Гоня си целите, определям си приоритети и гледам да не се разсейвам много. Имам си любими реплики още от миналия век. И съм се отказал само от една, и то след хиляди извинения към хората, които ме харесват.

Как ще добавите днес репликата "Който не ме харесва, да..."?

- Не знам. Може би... да е спокоен, да не ми обръща внимание, да си ближе сладоледа... Да не се връщаме назад, някои неща остават във фолклора и каквото и да правим, не можем да ги извадим от там.

Направихте Литекс шампион, но най-голямото признание дойде няколко дни по-рано, когато футболистите от "А" група ви определиха след гласуване за "Треньор на треньорите". Кое отличие ви е по-скъпо?

- Нещата в случая са свързани. Вървяха ръка за ръка. Да получиш признание от работещите в твоя бранш в България днес е нещо безценно. Оценявам го, като гледам какво е във всяка област около нас. Играе се "всеки срещу всеки", играе се "на нож". Нерви, злоба, интриги. Тежка, по български тежка ситуация.

Затова ли отказвате медийни изяви?

- И затова. Отидеш например сутринта в някоя телевизия, изпуснеш някоя реплика и хоп, честито - цял ден се занимават с теб по всички медии. На другия ден те грабват мощно и вестниците. Може и обратно да стане. Една реплика в пресата и на другия ден пак си по целия медиен фронт. Не ме е страх от това, но моят бизнес не е такъв, аз си имам по-важни неща.

Как се живее в Ловеч? Сравнително малък град. Както се шегуват някои - първа, втора, трета с колата и... вече си излязъл от града...

- За мен всичко е перфектно. Обстановката е като в силен западноевропейски клуб, където имаш всичко и мислиш, и работиш само за едно - как да играеш по-добър футбол. Професионализмът е на много високо ниво и го няма никъде другаде в България, сигурен съм в това.

Да, но у нас под добра организация се разбира и действие извън терена. Нещо като в онази реклама: "- Аз го открих... - Да, ама ние го купихме."

- Разбирам за какво намеквате. През сезона не исках да провокирам още по-голямо напрежение и затова не коментирах подмятанията по темата. Визира се съдийска помощ в няколко мача, за които аз нагледно мога да покажа, че преди претенциите на съперника моят тим е явно ощетен. Явно! Но Литекс няма медийно лоби като столичните отбори и затова реално е обречен в подобни спорове. Утехата е, че няма медийно лоби, но има шампионска титла.

Предстоят мачове в Европа, а Литекс ще е в трудна позиция като непоставен за жребия пред входа на групите на Шампионската лига. Притеснен ли сте?

- Не, представяте ли си как играчите идват за старта на сезона и гледат - треньорът им си глътнал езика. От нас се иска да се подготвим максимално добре. Другото е божа работа. В ЦСКА ни отписваха с Динамо (Москва) - пътници ни наричаха, покойници... Елиминирахме ги, а после с бъдещия финалист Фулъм от четирите полувремена на двата мача в три се бяха окопали срещу нас и само късметът ги спаси от елиминиране. Това е футболът. Не винаги две и две прави четири и затова е толкова интересно.

Да поговорим и малко за политика, може ли?

- Не, не. Не ми се ходи утре в сутрешните блокове на телевизиите.

Защо? Нали играете тенис с премиера. Вие може би също имате дял в онези хиляди кебапчета, които той спечели на корта и ги раздаде на феновете?

-Трябва да сме точни! Марката "Труд" ни задължава, нали. Аз не играя тенис с премиера. Аз побеждавам на тенис в двойка с премиера. Справка - три титли от пет възможни в най-популярното аматьорско състезание в българския тенис - "ТРУД Мастърс". А за кебапчетата не знам. Не съм бил, когато ги е спечелил. Но явно тези кебапчета вече гонят по популярност прословутите депутатски кюфтета.

Все пак, как оценявате ситуацията в страната?

- Не е лесно, наистина. Но кой е очаквал в Испания и Гърция например да е толкова тежко днес. След тази безкрайна сякаш пачанга сега такива яростни протести. Народът плаща сметката, това е. Аз съм на принципа, че човек трябва да търси начини сам да си помогне. Да опита всички възможности. Протестът е последният ход. Освен всичко от двайсет години България живее само в протести, а не виждам нещо да се променя. Само антиплакатите се сменят. А най-страшно е, че дадени политици първо се издигат в култ и след три-четири години задължително се смачкват. Тотално се заличават. Остават само омразата и... антиплакатите.

Вие бяхте под заплаха от подобно изпитание. Водихте Литекс срещу ЦСКА на стадион "Българска армия". Много тежко ли беше?

- Не, публиката на моя роден клуб ми помогна и този път. Накараха ме да се почувствам у дома си, въпреки че бях съперник. Никога няма да го забравя, никога.

Защо се разделихте с ЦСКА в края на 2009-а?

- Разделих се не с ЦСКА, а със сегашните шефове на клуба. Поехме по труден път заедно и после едната страна се отказа. Коя от двете? Като погледнете класирането в първенството, ще намерите отговора.

Явно сте на принципа "Конфликти само в краен случай". Но разменихте задочно остри реплики с германския селекционер на националите Лотар Матеус. Не го приемате за поста, така ли?

- Бях критичен, защото даде дума пред мен и не си я удържа. Ако българин направи така в Германия, ще го разкъсат. Ние трябва да се уважаваме сами, ако искаме другите да ни уважават. Респект към чужденеца, но не и чуждопоклонничество! Така ги разбирам нещата аз. И ще ви кажа - България стана четвърта в света, защото в онзи златен отбор всеки имаше самочувствие, че чужденците не го превъзхождат. Напротив по-добър е! И затова тогава бяхме капитани и лидери в елитни клубове.

Мечтаете ли и за треньорска кариера в чужбина?

- Покрит мост има не само в Ловеч. Има и във Флоренция и на други места, нали? Нямам още дори две години треньорска работа и не бързам. По принцип, който бърза, значи вече е закъснял. А аз съм си в график. Не крия, че има сондажи за мен от Испания, но в момента всичко е само нещо като флирт. В момента моето предизвикателство е Литекс.

Нямате много опит. Застигат ли ви съмнения, че ще успеете и в голям западноевропейски клуб?

- Съмнения? Аз не играя Хамлет, за да ме мъчат съмнения. Работих с големи треньори и като капитан именно аз бях връзката между тях и отбора. Говоря за Гуус Хидинк, Карлос Алберто Парейра, сърбина Радомир Антич. Великани. От всеки съм взел по нещо, но вървя по моя път. Какво ще стане? Да не би когато съм мечтал да стана голям футболист, да съм знаел например, че ще вкарам над сто гола в Испания или хеттрик на Реал (Мадрид)? Имам амбиции за треньорска кариера в Испания - да. Имам и самочувствие, и име, и визитка да гоня тази цел. Предстои дълъг път, но пък пътуването вече започна.

Защо навремето не подписахте с Реал?

- Предложиха предварителен договор за след 18 месеца, когато трябваше да заменя Уго Санчес. Не приех. И не съжалявам. Дори съм горд със самочувствието, което съм показал. А и после станах шампион и носител на купата на Испания с друг мадридски тим - Атлетико.

Накрая, ако позволите, и един шеговит въпрос? Кучето на собственика на Литекс Гриша Ганчев, наистина ли вече е почнало да разбира от футбол, както твърдят злите езици?

-Еее. Щом седем милиона българи разбират от футбол, не е ли време и кучетата им да почнат да разбират? Ново булгаро феномено! Не е лошо, никак дори. Пак ще объркаме света.