Ромелу Лукаку: Аз и Висшата лига ще си паснем

Кога започна да се занимаваш по-сериозно с футбол?

- Започнах да играя, когато бях на шест години. Винаги играя футбол с приятели, правих го и по време на училище. Беше ми скучно вкъщи преди няколко години и тогава попитах баща ми, дали може да ми разреши да започна да тренирам. Той ме заведе в един футболен отбор Рупел Бум, който се състезава в четвъртата дивизия на Белгия. Бях там в продължение на четири години. След това преминах в Уинтам - друг аматьорски отбор. Там обаче не тренирахме толкова редовно и обикновено поддържах форма с Лиерс, защото моето желание бе да тренирам всеки ден.

Каква е твоята позиция на терена?

- Винаги съм бил нападател, още откакто бях малко момче. Винаги съм искал да вкарвам топката в мрежата и да изпитвам страхотното удовлетворение, когато бележа.

Кой беше твоят футболен идол от детството?

- Моят баща игра за Конго и той беше моят герой, когато бях малко момче. След това започнах да си падам по Кристиано Роналдо, а след това и по Дидие Дрогба. Сега обаче осъзнавам какви качества имам и мисля, че мога да бъда като него (Дрогба). Ние имаме сходни характеристики и мисля, че мога да следвам стъпките му.

Защо премина в Андерлехт?

-Дойдох в клуба, когато бях на 13 години. Това е най-големият отбор в Белгия и като цяло тимът е доста добър. В младежката формация на клуба пък имах възможността да тренирам повече, което ми допадаше. Блъсках здраво, ходих на тренировки по 6 пъти в седмицата, вместо по 4. От както станах на 10 години играя с по-големите от мен - с година или две. На 15 години редовно играех с резервите. Единствената причина да не играя с първия състав бе фактът, че в Белгия нямаш право на това преди да подпишеш професионален договор на 16 години.

Какъв ти е головият рекорд за един сезон?

- Вкарах 76 гола в 34 мача, когато бях на 12 години. Помня колко попадения съм отбелязал във всеки сезон. Когато бях на 11 години отбелязах 54 гола в 34 мача. На 13 години, тогава вкарах 59 гола в 34 мача, а когато бях на 14, тогава успях да реализирам 34 гола в 25 мача, въпреки че имах здравословни проблеми и бях принуден да пропусна последните три месеца от сезона. На 15 вкарах 25 гола в 17 мача за старшата, а след това започнах да играя за резервния отбор и реализирах 13 гола за 17 мача. За първия отбор отбелязах 15 гола в 30 мача когато бях на 16 години. Сега съм на 17 години и имам 10 гола в 20 срещи от първенството.

Ти си доста едричък за твоите години. Работиш ли с тежести?

- Не, никога не съм вдигал тежести. Това е просто физика, дар от Бога. Или както казват във Франция - тайната е във водата. Когато бях на 14 години веднъж в седмицата ходех до фитнеса, но не знаех какво да правя там. Сега влизам във фитнес залата, за да правя стабилизиращи упражнения за гръб, упражнения за корем, крака.. Нищо друго.

Кой има най-голямо влияние върху твоята кариера?

- Баща ми Роджър и личният ми асистент Петер Шмеетс. В момента последният работи в клуба ми, а преди това и двамата работихме индивидуално. Той ми помага да организирам работата си в училище и графика ми. Винаги мога да му се обадя и да му споделя мислите си. И знам, че той може да ми помогне да направя правилния избор.

Говори се, че Дидие Дрогба те е помолил да отидеш при него в Челси. Има ли нещо вярно в тези слухове?

- Говорих с Дидие в деня на 17-ия ми рожден ден. Бях с Венсан Компани и националния отбор на Белгия. Именно Венсан започна темата за Дрогба и ми даде телефона му. Това беше много емоционален момент за мен. Питах Дидие хиляди въпроси: „Как отбеляза онзи гол? Какво правиш на тренировка? Какво е да играеш на „Стамфорд Бридж?" Говорихме около 20-30 минути с него. Животът не дава възможността да говориш с такива звезди и трябва да се възползваш от момента максимално.

Кажи нещо за бъдещето ти?

- То е в ръцете на Андерлехт, баща ми и агентът ми. Сега съм се съсредоточил единствено върху тренировките и мачовете. Не мисля за нищо друго. Ако го направя ще загубя концентрацията си.

Беше сниман с екип на Челси, а като част от училищно пътуване си правил обиколка на „Стамфорд Бридж". Искаш ли да играеш в Челси?

- Това е моят любим отбор. Винаги съм го твърдял и никога не съм го крил от никого. Това обаче не значи, че непременно ще отида там. Има и други много силни английски отбори като Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал. Тези тимове са много интересни. Тотнъм също са доста добър клуб. Като малко дете ти мечтаеш да играеш за всеки един голям отбор. Това, че Челси ми е любимият отбор, далеч не значи, че ще заиграя на "Стамфорд Бридж".

Смяташ ли, че стилът ти на игра е подходящ за Висшата лига?

-Да, честно казано мисля, че ще си паснем с това първенство. На това мнение съм, тъй като съм гледал доста мачове от Англия и мисля, че ще мога да играя спокойно там. Аз съм доста бърз и силен. Ако тренирам и играя с по-добри футболисти мога да стана още по-добър. Като дете ти искаш да ставаш все по-добър с всеки изминат ден. Работиш, готвиш се, грижиш се за себе си и се опитваш да се предпазиш от контузии. Опитваш се да тренираш повече, да почиваш по-малко и да гледаш какво правят останалите.

Жозе Моуриньо вече обяви, че е говорил с баща ти за теб. Би ли заиграл в Реал?

- Баща ми никога не ми е говорил за трансферни спекулации. Иначе съвсем естествено е да се възхищавам на Жозе Моуриньо и на Реал (Мадрид). Това е наистина велик клуб. Но аз виждам Англия като по вероятна дестинация за мен.

Как се чувстваш да си желан от толкова много големи отбори?

-Бил съм вече в подобна ситуация. Още след първата ми година в Андерлехт много клубове се интересуваха от мен. Челси и Арсенал се опитаха да подпишат с мен когато бях на 13 и на 14 г. Когато играеш добре е нормално клубовете да те следят. Знам това, но се опитвам да не ми влияе на мисленето. Ако знаеш, че скаутите следят всяко твое движение има опасност когато получиш топката да изпаднеш в стрес. А това е нещо, което не искам. Не искам да чета или да чувам за слуховете. Тренирам и играя своята игра в мачовете за моя отбор. Това е единственото, което ще видят скаутите.

А как ти се отразява медийното внимание?

-Ако сравним ситуацията от миналата и от тази година е ясно, че то става все по-голямо и по-голямо. Баща ми и персоналния ми асистент ми помагат много. Най-вече, за да остана здраво стъпил на земята. Имаше например ситуация в началото на сезона когато не бях вкарвал в осем срещи. Хората веднага казаха, че не съм този Ромелу, който съм бил през последния сезон. А двамата ме успокоиха, че във футбола има върхове и спадове. Не можеш да контролираш всичко.

Какви са твоите амбиции във футбола?

- Да играя на най-високо ниво и да спечеля много призове и трофеи - включително Шампионската лига и Лига Европа. Искам да играя във Висшата лига и да спечелят титлата. Ако пък отида в Испания, ще си пожелая трофея от Примера дивисон.

Какво още смяташ, че трябва да подобриш в играта си?

-Имам силен ляв крак, но трябва да подобря играта си с десния. И също така тази с глава, както и това да пазя топката, когато тръгна към вратата. Но знам, че мога да подобря всичко. Аз съм дете, само на 17 години съм.

Новините

Най-четените