Бяха години, в които из блока се намираше само едно видео. Касетките се издирваха колективно, някои от тях със запис, на който повече се чува, отколкото се вижда. Имаше култови заглавия и далеч не толкова качествени, но останали в съзнанието филми. Заради романтиката на условията, в които са гледани и гледани десетки пъти.
„Няма място за отстъпление" - един елементарен като сценарий, но придобил митичен статут у нас в края на 80-те филм. Страховитият (и лош в тоя филм) Жан-Клод Ван Дам биеше наред, докато не си намери майстора и не изяде сам боя. На единственото видео в блока репликите бяха наизустени от гледане.
Сега този филм го гледаме лайв и в реално време, някои сайтове ни предлагат директно излъчване на контролите на отборите ни из Европа. В събота и неделя ЦСКА изнесе добри шоута, побеждавайки поляците от Краковия и германския Рот Вайс. Футбол с екшън-финал, в един незавършен заради бой мач и един едва не прекратен с червени картони и баталии.
Фразата на треньора на ЦСКА Милен Радуканов повтори заглавието на онзи култов, но елементарен филм от 80-те. Младият наставник обяви, че няма място за отстъпление и така трябва да се играе, след като отборът му на два пъти се сби за 24 часа. Странно. Нали още сме в подготовка, как така няма накъде да се отстъпва? Ясно е къде се цели Радуканов. Опитва да извлече максимума и от тази ситуация в мисията си да сплоти колектива. И поддържа политиката си винаги да стои зад играчите и да ги подкрепя. Човекът сигурно си е прав за себе си. Но отстрани е смущаващо.
Българските контроли в стил „Жан-Клод" взеха да стават запазена марка на летни и зимни подготовки. Убеждават ни, че било нормално, че лагерите били скучни и играчите изнервени, че някои украинци или поляци играели в тия мачове твърде грубо... Е добре, де, но защо все в нашите двубои се случва? Ако помолим чичко Google да ни снади ключовите думи „прекратена контрола" и „бой", сигурно ще излязат страници като за нов том на „Под игото".
В неделя Грегъри Нелсън се вряза като камикадзе в краката на някакъв германски дървеняк от трета или четвърта дивизия, който преди това го изритал. Сбиха се, него го изгониха, треньорът му го похвали. Дне по-рано пак голям кютек, с някакви поляци. И това само при ЦСКА. Само на тази подготовка бой съпътстваше мачове на Левски, Черно море, Берое, Славия и бог знае кой още. Да не говорим да мачове, където няма камери, между втородивизионните отбори. Пламват искри, настава меле, псувни, удари. Откъде толкова адреналин в мач, който се прави, за да провериш нивото на подготвеност в тялото си? Но не на ръцете, а на краката.
Би било прекрасно тази агресия да се излее върху съперниците ни в евротурнирите. Да се превърне в мощни пробиви по крилата, в здрави шпагати, в натиск в последните минути. Когато дойде есента обаче, тестостеронът на футболистите пак насочва усилията им основно в разправи и баталии. Защото подготовката е минала така.
Преди няколко години умна глава измисли терапия. Като в Англия - получаваш директен червен картон в контрола, наказват те за три мача. Така Уейн Рууни пропусна един старт на първенството във Висшата лига, след като се сби на турнир в Холандия. А у нас след бой на ЦСКА - Славия по един играч на двата отбора бе наказан за първия кръг от пролетния полусезон. И настана врява, оплаквания, чудесии. А всъщност има резон. Ако си изгонен директно, ситуацията се разглежда от комисия. Да, може да си получил червен картон и за нарушение като последен човек в отбраната, тогава няма смисъл от тежка санкция. Но ако се биеш в контрола - ето ти три мача наказание, за да се концентрираш другия път върху футбола. Справедливо е. Защото от ненаказуемост и потупване на побойниците по рамото стигнахме дотам украинците да се дърпат да играят контроли с нас. Допреди години ние ги избягвахме, защото били груби и играели като за премия дори в тия мачове.
Като гледаме нашите, май и за тях има някакви много примамливи бонуси в тия подготовки. Или залогът е друг, но пак доста голям. Защото са готови са да се бият за победата. Буквално.
