ЦИКЪЛЪТ
Този термин аз съм си го въвел, но съм сигурен, че много привърженици на Левски са го "изживели", макар да са го наричали с друго име или да не са го наричали нищо. Той означава най-общо казано "движението" ми по секторите на стадиона като дългогодишен привърженик на отбора.
Като дете най-често баща ми ме водеше в Сектор "В" на стадиона. Дълги години гледах мачовете оттам, както на "Герена", така и на Националния стадион. Смятам, че е един вид неписано право всяко дете да започне да "кариерата" си на фен на Левски оттам. Там се вижда добре, най-спокойно е, а на "Герена" там влизат и излизат играчите и се изпитва истинският трепет и вълнение, които само едно дете може да усети в пълна степен, когато зърне любимите си футболисти от максимално близко разстояние.
Следващите повече от десетина най-луди години прекарах в митичния Сектор "Б". Там съм виждал и съм правил всичко, което един фен на Левски може да си представи. Изживял съм едни от най-хубавите и най-тежките ми моменти в живота си именно там. Плакал съм и от радост и от мъка. Прегръщал съм хиляди непознати хора. Бил съм краен, бил съм по-умерен, бил съм мокър до кости, бил съм до глезени в сняг, бил съм пиян, бил съм гол до кръста, умирал съм от жега и от студ, крещял съм с пълно гърло, катерил съм се по оградите, въргалял съм се между седалките и по пътеките, хвърлял съм всевъзможни боклуци по пистата, по противниковите играчи и по съдиите, псувал съм жестоко почти всяко едно вражеско вратарче, което е идвало да пази на вратата пред сектора. Гледал съм и победи и равни мачове и загуби. Бил съм с отбора си и в добро, и в лошо. Бил съм се за отбора си - и аз съм бил и мен са ме били. Имало е периоди, в които съм живеел мач за мач. Имало е периоди, когато нищо друго в живота ми не е имало никакво значение освен Левски. Имало е моменти, когато в Сектор "Б" съм се чувствал много повече вкъщи, отколкото в собствения си дом. Влагах целия си младежки ентусиазъм и вяра във всяка една минута от всеки един мач. Щастлив съм, че съм го правил такава безрезервно в "най-силните" си години. ОБИЧАЛ СЪМ отбора си от цялото си сърце и душа.
След един "преходен" сезон, тази година трайно се установявам в Сектор "А". Някак си вече се чувствам достоен да седя там. Не съм станал "семкар", пък и ми остават гостуванията, които понамаляха, но все пак продължавам да ходя на повечето от важните мачове извън София. И най вече ОБИЧАМ отбора си и от Сектор "А". Любовта ми е малко по-спокойна, уравновесена и умерена, но в никой случай не е намаляла.
Оттук нататък "цикълът" ми е ясен. Ще чакам да ми се роди дете, след което ще го заведа на мач в Сектор "В". Ако се зариби, ще постоя няколко години с него там и ще се радвам на трепета и вълнението му, когато любимите му играчи влизат и излизат от тунела. После една година ще изживея "втора младост" с него в Сектор "Б". След което ще го изчакам няколко години в Сектор "А".
После, предполагам, ще направя трети "цикъл" с моето дете и внучето ми. Най-хубавото на всеки "цикъл" е, че на всяко завъртане из секторите на стадиона, ще се пръква по още един човек, който ОБИЧА истински отбора си.
VIP
Много хора ще ме попитат защо след Сектор "А" не взема да се набутам във VIP ложите. Няма да стане скоро, а сигурно и въобще. Тази дума в България има съвсем грешно предназначение. Пък и предпочитам да си остана обикновен фен, отколкото да се кича с титлата "вери импортант пърсън".
Освен това съм имал възможност да ходя няколко пъти във въпросната VIP ложа. Не ми харесва. Предполагам, че в другите държави там сядат дългогодишни деятели и ветерани на клуба. При нас там сяда всеки, който може да си купи карта за 300 лева на сезон. Нищо, че до преди 5 години може да не е стъпвал изобщо на стадиона и с нищо да не е допринесъл за отбора.
На всичкото отгоре там зад гърба на така наречените VIP хора седи най-големият VIP от всички, а именно хладнокръвният убиец на зимбабвийски слонове адвокат Тодор Батков. Наред с неговите горили и разни други странни персонажи със съмнително агентурно минало. На последния мач, който гледах от въпросната ложа, едвам се удържах да не се обърна към Батков и да му подхвърля, че ако аз стана президент на отбора първа точка в устава на клуба ще гласи: "Забранява се на лица, свързани с ДС и полицейските служби по време на тоталитарния режим, да вземат участие в управлението и да бъдат акционери в клуба".
Вярвам, че това противоречи на същинските и изконни ценности на отбора, създаден през 1914 година. Надявам се, че в един момент ще дойде президент, който ще въведе тази точка в устава.
Но да се върна на думата VIP. Тя ми се наби отново в съзнанието съвсем наскоро, когато се откриваше новата зала в София. За обикновените хора пуснаха 5000 билета, а останалите 7500 бяха за VIP гости. Посланието е ясно: "Да го духат бедните!". По просто сметка това означава, че в България на всеки двама простосмъртни се падат по трима VIP. Голяма важност сред хората, голямо нещо в тази наша родина.
В нашата държава всеки иска да е VIP и то се постига много лесно. Достатъчно е да застреляш слон, да се качиш в брониран джип, да си купиш диплома, да издигнеш къща в Бояна с петметрова бетонна стена, да извадиш 300 лева за ложата, да станеш фолкпевец, педераст или още по-добре депутат или общински съветник.
Нищо, че преди си стрелял с фунийки по уличните котки, на село си се предвижвал с каруцата на дядо си партизанина, живял си в кирпичена колиба, добутал си до основно образование, мач си гледал само по телевизията, слушал си сръбски фолк и си бил най-големия сополанко в училище, който е ходел с кафяво и жълто по гащите и е надничал под полите на каките от горния клас. Има и жени VIP. Те сега, доколкото знам, се наричат "бизнес дами". Нямам нищо против всеки да се самоопределя както си иска, но язък за хубавата дума "проститутка", която някак си толкова по-естествено и непринудено звучи.
Аз VIP не ща да бъда. Вярвам, че и в България след време тази дума ще придобие естественото си значение.
ФЕНОВЕ
Те са най-голямото богатство за всеки един футболен клуб. На много хора им се ще да не е така, но просто няма как да се получи. Феновете за сърцето и душата на всеки отбор. Без тях няма никакъв смисъл изобщо да се провеждат футболни мачове. Всеки който е тръгнал против тях, рано или късно си е заминал и отдавна е забравен.
Казах го и по-горе. Президентите, треньорите и футболистите са преходни. Днес ги има, утре ги няма. Истиснките фенове оставаме завинаги, след нас остават децата ни, след тях внуците ни. Остава ЛЮБОВТА.
Ние за разлика от преходните личности не сме и никога няма да имаме претенции да сме "професионалисти". Живеем много по-бедно и обикновено от преходните и дори често се лишаваме всячески в тяхно име. В по-голямата си част ние дори нямаме претенции и желание да сме VIP. Не ни пука особено, че влизаме и излизаме по един час от стадиона през единствените няколко входа, не ни пука, че няма вода в тоалетните (ако изобщо има тоалетни), не ни пука, че седалките и бетонът по стадиона се къртят сами и могат да ни наранят, не ни пука, че почти няма адекватен транспорт до стадиона, не ни пука да пътуваме с рейсове, коли и нискотарифни самолети из страната и Европа. Не само, че не ни пука, но това ни прави всичко по-интересно. Ние ОБИЧАМЕ отбора си и почти абсолютно нищо друго не ни интересува особено много, когато става въпрос за ходене на мач.
Добре, че не сме и ние VIP и "професионалисти". Защото иначе щяхме да искаме целият стадион да стане VIP ложа, а освен това щяхме всеки кръг да ходим да подкрепяме отбора, за чийто мач билетите са най-евтини.
Много често слушам какви ли не квалификации и обиди по адрес на хората в Сектор "Б". Да, там има и пияници, и наркомани, и престъпни елементи, има всякакви. И какво от това? Нима ги няма и по улиците и дори по домовете ви? Освен това, болшинството от момчетата и момичетата там пък изобщо по никакъв начин не могат да бъдат причислявани в тези категории. Не е ли много по-важно, че те ОБИЧАТ отбора си и го подкрепят от първата до последната секунда? Не е ли много по-важно, че те се лишават и пътуват навсякъде с отбора, за да бъдат с него в най-трудните мигове? Не е ли много по-важно, че те подкрепят и пеят за отбора си в ужасни мачове, когато на всички останали им се иска да си тръгнат или още по-добре изобщо да не бяха идвали на стадиона?
Съгласен съм, че в някои случаи се правят повече от необходимото простотии, но като цяло и това лека-полека отминава. По никакъв начин не подкрепям и не оправдавам някои крайни действия, с които се вреди на отбора като цяло. Но в крайна сметка разбирам как разсъждават и мислят тези хора и защо се получава така. Повярвайте ми, че никак не е лесно в момента да си примерно на 20 години в България. Макар отстрани да ви се вижда, че те "само гледат да се надрусат, да се напият, да се сбият и нищо друго не ги интересува". Напротив, интересуват ги много неща, които обаче други по-важни хора явно не ги интересуват. Интересува ги защо не могат да се намерят нормално платена работа и защо каквото и да направят винаги биват предредени от някой ВИП или "връзкар". Интересува ги защо майките и бащите им едвам свързват двата края, след като цял живот са работили съвестно за държавата. Интересува ги защо вместо спортни площадки и игрища навсякъде са нацвъкани молове и платени паркинги. Интересува ги защо срещу тях законът се употребява с пълна сила и показност, а срещу големите и истински престъпници нищо не се прави вече години наред. Интересуват ги и още редица въпроси и всичките те започват с думичката "Защо?" И не мисля, че може да спре да ги интересува, докато някой не се наеме да им даде адекватен отговор на този въпрос. Но тези, които са отговорни за отговорите на тези въпроси сега очевидно са заети с това да трепят слонове, да купуват гласове за политически кампании и да се наконтят за откриването на спортната зала, защото все пак са VIP гости. Въобще VIP хората в България си имат много по-важни VIP проблеми и въпроси за разрешаване, отколкото да се занимават със съдбата на 20-годишните обикновени простосмъртни.
Само с две неща никога не съм бил съгласен и не съм одобрявал като поведение от агитките. Първото е, че все още на стадиона често се решават проблеми и се разчистват сметки, нямащи нищо общо с отбора и мачовете като цяло. Те не ме касаят, но просто смятам, че не там е подходящото място за това. Второто е, че няма разбиране по един основен въпрос. А той е, че както има хора, които искат да се бият помежду си, така има и такива, които не желаят да участват в това. Аз съм бил и в двете категории. И тук според мен проблемът опира единствено до това, че едните не бива да пречат на другите. Далеч съм от идеите за всеобщ тотален пацифизъм. Но просто да има някаква честност и равнопоставеност в това. Да се организират там по 50 или по 100 човека от две агитки и да се срещнат някъде да се бият на спокойствие. Това се прави в много държави по този начин, надявам се и при нас да стигнем поне до този компромисен вариант. То и в тези тип боеве има някаква неписани правила, като например да не се използват оръжия, да не се лъже в бройката на участниците и да не се причиняват прекалено сериозни и животозастрашаващи травми.
Но останалите фенове трябва да бъдат оставени на мира. И така мачът може да си започне по един нормален начин и да дойдат доста повече хора, всеки от които по свой начин си ОБИЧА отбора. Който иска, се е бил преди мача, който иска се е напил, който иска, си е довел детето, кой каквото си иска е правил, без да пречи на другите. Вярвам, че съвсем скоро и това ще се промени и ще се престане с глупостите от рода на "устройване на засади", "много срещу малко", "големи срещу малки" и всякакви подобни измишльотини.
ПСЕВДОФЕНОВЕ
Аз не обичам да деля феновете на разни категории и да ги определям на истински и неистински. Има само една малка група хора, която никога не съм чувствал като част от общото цяло. Това са едни странни типове, който обикновено се появяват на първите два-три мача за сезона и после най-много на още един-два. Те често обичат да идват с фланелки и артикули на чужди отбори. На 15-та минута от първия официален мач за сезона вече искат да се уволнява треньорът и да се изгонят играчите. На 25-та минута вече започват да ги псуват и да ги обиждат. Към 60-та минута категорично са заключили, че "този сезон нищо няма да направим и няма повече да си тровят нервите с тези некадърници". По-добре е, че не идват на повечето от следващите мачове. Започват там разни чужди първенства и Шампионската лига и те вече са фенове на друг отбор, защото той е „по-добър, играе се невероятен футбол и няма смисъл да си губим времето с нашите дърводелци". Тези хора в по-голямата си част са доста комплексирани типове, които дори не обичат отбора си, а просто искат да погледат сеир и да подразнят околните. Аз също съм привърженик на Торки Юнайтед, на КПР, на Интер и на разни други тимове. Но никога не съм изпитвал някакво сериозно раздвояване между Левски и тези отбори.
В това отношение много мъже силно ми напомнят за "любовта", която изпитват към жените или приятелките си. Вземат си там някаква жена, евентуално се женят за нея и общо взето в първия случай, когато тя не отговори на безумните им очаквания, те директно и удрят по някой шамар, теглят и една майна и отиват при друга, която е по-добра, по-млада и духа по-добре.
В крайна сметка и на тези хора не се сърдя. Всеки сам си носи отговорност за собствените решения. Нито мога да нареждам на някой в кой сектор да седи, нито какво да вика, нито нищо.
ФУТБОЛИСТИ
Тук и аз имам своите грехове. Често пъти съм нарочвал някой футболист и едва ли не съм го изкарвал тотален виновник за всички несполуки на отбора. Поне на стадиона не съм бил краен в това отношение, а сега си давам сметка, че дори и извън него, това е било неправилно.
Футболистите в България имат невероятно много недостатъци във всяко едно отношение. Няма дори смисъл да ги коментирам в големи детайли. Но в крайна сметка те играят според възможностите си. Всеки иска да се представи на ниво, да вкара гол, да бъде забелязан от по-добри отбори. Никой не излиза на терена и умишлено да иска да стане за смях пред много хора. Камо ли пък да го псуват и обиждат собствените му привърженици. Затова просто не е го правете или поне бъдете умерени, когато наистина ви изнервят. Най-малкото, че с това не им помагате особено.
Да вземем за пример Христо Йовов. Едва ли има по-обиждан и критикуван играч в Левски през последните години. Какво ли не съм слушал по негов адрес. А и той го чува на терена. Мислите ли, че самият Йовов не си дава сметка за много неща в живота и в кариерата си? Че е бил голям талант и от него е можело да излезе много повече. Че е мързелив. Че обича да пие. Че изпуска на празна врата. Дори, че има гърбица или "раница" на гърба. Той много добре ги знае тези неща и не е необходимо да му ги натяквате всеки мач. Сигурно самият той съжалява за много неща. Но кой не греши в живота си? Някой по-малко, друг по-фатално, въпрос на гледна точка.
А Йовов е дал много на Левски. Давал е каквото е могъл. Невинаги се е представял добре, но пък е правил уникални неща, които ще се помнят от поколения левскари. Той дори в настоящия момент е един от добрите ни играчи. Да не говорим, че е от този тип футболисти, които могат да решат всеки мач с нестандартно решение или изпълнение. И тази година явно ще е последната му в Левски. Защо искате да го изпратите с обиди и псувни? С това ли ще го запомните? Подкрепете го, вярвайте му, благодарете му за хубавите неща, които е направил и все още прави за отбора. Той на всичкото отгоре е симпатяга, приятно и интелигентно момче по характер. Не заслужава такова отношение от собствената му публика в последния му сезон.
Всички ние работим или сме работили някъде. Никой от нас не се е справял перфектно. Сами знаете, че ако някой ни виси на главата и ни обижда за всичко, то няма да тръгнем да си вършим работата по-добре, а дори напротив. И с футболистите е така. Подкрепете ги и им вярвайте, ако наистина ОБИЧАТЕ отбора си.
ВЯРА И ЛЮБОВ
Вярата и любовта са прекрасни чувства. И във футбола и в живота като цяло. Те са много повече от чувства, те са градивни сили, които сбъдват мечти и носят щастие и радост на тези, които ги изпитват. На всичкото отгоре са абсолютно безплатни, което в съвременното материалистично общество не е без значение. Подкрепяйте си отбора, вярвайте в него и го обичайте! Нищо друго не се иска от вас. Направете го въпреки всичко, въпреки преходните ръководители, въпреки всичките VIP персони и всякакви простотии, които се случват в живота ни, в страната ни и навсякъде по света.
Ако ние не вярваме в отбора си, кой да го направи? Феновете на Спартак (Търнава) ли да повярват, че ще отстраним техния отбор, ще станем шампиони и ще играем полуфинал за Лига Европа? Те няма да го направят, защото си имат тяхна любов и си вярват в нея. Никой няма да го направи вместо нас.
Не е нужно да мислим постоянно кое как ще стане или по-скоро как няма да стане. Аз самият не знам как точно ще стане и не ме интересува. Ролята ми на фен на Левски не е да мисля такива неща. Затова и смятам да се огранича в това да подкрепям отбора си, да го обичам и да вярвам безрезервно в него. Пробвал съм и всичките други варианти, но нито си струват нервите, усилията и времето, нито се постигна нещо в дългосрочен план. Съветвам ви и вие да подходите като мен. Може пък по този начин да изживеем заедно прекрасни мигове на щастие и радост с любимия отбор.
АЗ ОБИЧАМ ЛЕВСКИ И СЪМ ЩАСТЛИВ!
