Топ 10: Големите битки между България и Холандия

Снимка: Getty Images

Капитаните на България и Холандия - Христо Бонев и Йохан Кройф - се поздравяват преди единствения мач между двата тима на големи футболни финали - Световното първенство през 1974 г.

Холандците тренират до ромската махала

България – Холандия 2:0, 26 ноември 1968 г., София

Първият мач между България и Холандия е приятелски, игран в София през далечната 1959 г. Печелим с 3:2 след голове на Иван Колев от ЦДНА, Александър Василев-Чоко от Славия и Георги Соколов от Левски. Девет години по-късно, през есента на 1968 г., България и Холандия играят в София двубой от кампанията за световното в Мексико `70. Поради липса на свободни хотелски места, гостите от Амстердам първоначално са настанени в нещо като работническо общежитие до ромската махала „Татарли”. Треньорът им Георг Кеслер води занимания в парка, точно до къщите, където са прострени да съхнат долни гащи, наполеонки и сутиени. Десетки представители на малцинството пристигат да видят жив холандец. В суматохата няколко чифта маратонки сменят притежателите си… На терена българският състав няма удържане и печели с 2:0. Христо Бонев открива от дузпа, а виртуозно изпълнение на Георги Аспарухов-Гунди окончателно поваля гостите. От техния лагер се чуват вопли срещу съдията Бил Андерсън от Шотландия (в събота пак ни свири шотландец – Бил Конъм). В ответния мач в Ротердам изтръгваме 1:1 пред 64 000 запалянковци с важен гол на Бонев, и се класираме за световното.

ЦСКА сваля Аякс от трона

ЦСКА – Аякс 2:0, 7 ноември 1973 г., София

Историческа вечер за България! Три години поред носители на Купата на европейските шампиони, холандските проповедници на „тоталния футбол” пристигат в София като победители с 1:0 от първия двубой в Амстердам. Макар и без преминалия в Барселона Йохан Кройф, футболистите на треньора Георг Кнобъл изглеждат внушително. Но българският тим показва впечатляващо майсторство, макар и до почивката все още да няма гол. При излизането си за второто полувреме холандците са стреснати от мощната заря над София по случай 7 ноември. Малко по-късно Георги Денев преборва за топката Пит Кайзер и я хвърля към Димитър Марашлиев. Точният му удар с глава вдига на крака 70-те хиляди по трибуните. Преднината за ЦСКА от един гол се запазва до края на редовното време и швейцарският арбитър Бухели отсъжда две продължения. И когато всички очакват дузпи, резервата Стефан Михайлов праща топката за втори път във вратата на Аякс – 2:0! Европейският шампион е свален от трона от смелчаците на треньора Манол Манолов-Симолията, а победата на ЦСКА става световната футболна сензация за годината.

Партийци нареждат как да пазим Кройф

Холандия – България 4:1, 23 юни 1974 г., Дортмунд

Единственият мач между двата отбора на големи футболни финали. На световното в Германия през 1974 г. България и Холандия се падат в една група. В първите си две срещи нашите постигат равенства срещу Швеция (0:0) и Уругвай (1:1), което управляващите в София възприемат като провал. Издадено е нареждане, че трябва да бием Холандия на всяка цена. Сутринта преди мача в българския лагер пристига цяла делегация партийни величия от ЦК на БКП, предвождана от известния левскар от Политбюро Борис Велчев. Отговорните другари привикват на разбор треньора Христо Младенов. Месят се в определянето на състава, дават акъл кой да играе и кой не. Нещо повече – разпореждат, че холандският капитан Йохан Кройф трябва да бъде охраняван зоново, без да му се поставя персонален пазач. А футболистите са заплашени, че ако се изложат, у нас ще ги линчуват по партийни и профсъюзни събрания. Унизени и със смачкано самочувствие, българските национали губят с 1:4 мача в Дортмунд. Два гола на Джони Реп от дузпи, и по един на Йохан Неескенс и Тео де Йонг носят победата за Холандия. За да не сме съвсем капо, към края Руди Крол си вкарва автогол. Сред голмайсторите обаче липсва Йохан Кройф, което показва, че партийните другари все пак са намерили решение за обезвреждането му.

Петата дузпа на Данчо Пиката

Левски – Аякс 5:3 (след дузпи, 2:1 в ред. вр.), 10 декември 1975 г., София

В турнира за Купата на УЕФА „сините” губят първия двубой в Амстердам с 1:2. За реванша интересът е огромен, изкупени са почти 70 000 билета. Срещу младия треньор на Левски Иван Вуцов се изправя знаменитият Ринус Микелс, изобретателят на „тоталния футбол”. След половин час игра Павел Панов изстрелва първата топка в мрежата на Аякс. През второто полувреме на терена вече ври и кипи. Брадатият капитан на холандците Бари Хулсхоф повежда своите в атака и Геелс изравнява в 68 минута. Само три минути по-късно смелият защитник Николай Грънчаров се включва в атака със страхотен рейд и подава към Панов, който прави 2:1. Резултатът се запазва така и след края на редовното време и продълженията. Ще се изпълняват дузпи, заради което Микелс пуска в последните минути майстора на наказателните удари Хелинг. „Сините” от София са безпогрешни при първите четири удара, но именно Хелинг изпуска дузпа за Аякс. Всичко остава заложено в краката на петия изпълнител Йордан Йорданов-Пиката. Той умно преценява, че след като вратарят Шрийверс четири пъти се е хвърлил вдясно, сега ще опита да запази другия ъгъл. И бие вдясно – 5:3! За втори път Аякс си тръгва победен от София. А 35-годишният треньор Иван Вуцов става герой с това, че е успял да надиграе тактически величие като като Микелс.

Големият мач на Чавдар Цветков

Славия – Фейенорд 3:2, 4 март 1981 г., София

В турнира за Купата на носителите на купи Славия извървява победния марш до четвъртфинала, като елиминира полския Легия (3:1, 0:1) и чехите от Спарта (0:2, 3:0). Следващият противник е Фейенорд (Ротердам). Срещу холандците не могат да играят двама от асовете на „белия” тим Андрей Желязков и Ваньо Костов, наказани заради голямото сбиване в реванша със Спарта. За беля се контузва и Наско Александров-Кимбата. Треньорът Александър Илиев се чуди кого да пусне… Но в дъждовната мартенска вечер големият герой е капитанът на Славия Чавдар Цветков. Шилото от Своге пробива защитата им още в началото и изработва дузпа, която сам реализира за 1:0. Нилсен изравнява след лоша намеса на българската отбрана, но отново Цветков извежда „белите” напред. Изпълнението му от пряк свободен удар от 25 метра с левачката е едно от най-красивите в цялата му кариера. Малко по-късно Иляз Алиев-Джери безмилостно забива третата топка във вратата на Хийле. И точно когато победата с два гола разлика изглежда вече опечена, Пиер Вермюлен печели дузпа. Той лично се нагърбва с изпълнението и фиксира крайния резултат: Славия – Фейенорд 3:2. Тази победа остава като една от най-славните в цялата история на „белите”, макар и да отпадат в крайна сметка след загуба в реванша с 0:4.

Триумф на „Де Кайп” с два късни гола

Холандия – България 1:2, 24 май 1988 г., Ротердам

Приятелският двубой е в навечерието на Евро `88, за което нашите отпадат нелепо с гол в последните минути срещу Шотландия (0:1) в София. Новият ни треньор Борис Ангелов включва като титуляр новобранеца Трифон Иванов, който ще трябва да играе срещу звезди от световна класа като Рууд Гулит и Франк Рийкард. На пейката остава Марко Ван Бастен, получил тежък удар в главата седмици по-рано в мач на Милан. На стадион „Де Кайп” холандците откриват резултата в 61 минута след удар с глава на Ян Вутерс. Във финалните минути обаче нашите се развихрят. След корнер, изпълнен от Христо Колев – Бащата, включилият се в атака защитник Николай Илиев изравнява с глава. Вече текат последните секунди, когато Аян Садъков напредва с топката и хитро я подава зад гърба на Рийкард към Любо Пенев. Младият нападател на ЦСКА е безпощаден – 2:1 за България. Точно един месец по-късно Холандия побеждава СССР с 2:0 на финала на европейското първенство и грабва титлата. Двата гола са на Гулит и Ван Бастен, чието изпълнение във вратата на Ринат Дасаев е определено като едно от най-красивите във футбола за всички времена. А Любо Пенев бие холандците на тяхната земя в Амстердам и като треньор на България през 2012 г., отново в навечерието на европейското. Победата отново е изкована с гол в последната минута на Илиан Мицански, след като Робин Ван Перси и Ивелин Попов вече са се разписали по веднъж.

Илия Вълов пази като лъв срещу Рода

Рода - ЦСКА 3:4 (след дузпи, 2:1 в ред. вр.), 15 март 1989 г., Керкраде

В четвъртфинала от турнира за Купата на носителите на купи ЦСКА печели първия двубой срещу холандците от Рода с 2:1 на стадион „Българска армия”. Но реваншът в Керкраде тръгва зле за българския представител. Хаан и Ван Льор дават аванс от два гола за Рода и по всичко личи, че ЦСКА едва ли ще има сили да върне поне един. Но в 78-ата минута капитанът Буребах прави гаф при едно подаване. Усетил, че сега е моментът да обърне мача, Христо Стоичков открадва топката, стрелва се напред и поразява с левачката вратата на Недербург. Мачът отива в продължения, а после идва ред и на дузпите. За ЦСКА отначало Любо Пенев удря греда, но след него Трифон Иванов, Недялко Младенов и отново Стоичков са безпогрешни. На вратата Илия Вълов изнася мача на живота си. Храбрецът от Кнежа пази като лъв и първо лови удара на Грунендайк, а накрая се справя и с изпълнението на Буребах. ЦСКА е на полуфинал в Европа за трети път в историята си!

Рефер от Норвегия реже Локомотив (Сф)

Локомотив (Сф) – Фейенорд 2:2, 28 септември 2006 г., София

Храбреците на треньора Стефан Грозданов изнасят незабравим спектакъл на стадион „Българска армия”. Парадоксално, но на този мач идват повече хора, отколкото на провеждащия се по същото време концерт на Цеца Величкович на съседния „Васил Левски” с надути до безобразие цени на билетите. Предвождани от възпълничкия сърбин Саша Антунович-Цоко и вдъхновявани от бившия зидар Калоян Караджинов, футболистите от „Надежда” насмитат бързо нафуканите холандци. Рядко се вижда български отбор да надиграва по този начин реномиран тим от Западна Европа, какъвто е Фейенорд. Страхотен гол с глава на Цветан Генков и изящно изпълнение на пряк свободен удар от Марчо Дафчев влудяват 8000 зрители по трибуните. В последната минута преди антракта съдията от Норвегия Браге Сандмоен дава пресилена дузпа за Фейенорд, вкарана от капитана Лусиус. Четвърт част след почивката бъдещият халф на Левски Сержиньо Грийн изравнява с глава след заучено изпълнение на корнер. До края на мача холандците са натикани в тяхната половина и не могат да минат центъра. Реферът обаче им удря още едно рамо, като не отсъжда явна дузпа за Локомотив (Сф). Реваншът в Ротердам завършва 0:0 след два невероятни пропуска на Генков сам срещу вратаря.

Мартин Петров поразява Ван дер Сар

България – Холандия 1:1, 7 октомври 2006 г., София

Геройска игра на българския тим и още по-геройска подкрепа от 40-хилядната публика, мокра до кости от поройния дъжд над София. Двубоят е от квалификациите за Евро 2008, а още в 12-ата минута Мартин Петров стопля сърцата на запалянковците с майсторски изработен гол във вратата на Едвин Ван дер Сер. Крилото на Атлетико (Мадрид) пробива отдясно, шмугва се между защитниците им и праща първия снаряд в холандската мрежа. Водените от треньора си Марко Ван Бастен гости реагират със засилване на огъня, но на вратата Димитър Иванков прави голям мач и спасява цяла канонада от удари. Два пъти и гредите помагат. Единствено в 61-вата минута се пропукваме след удар на Робин Ван Перси с глава, довел до изравняването. В последните минути холандците насмалко да получат втори гол след удари на Валентин Илиев и Валери Божинов. След мача треньорите Христо Стоичков и Ван Бастен, и двамата бивши носители на „Златната топка”, сипят комплименти за отборите и футбола, показан от тях на тежкия терен. В крайна сметка Холандия се класира на финалите, докато българският тим завършва едва трети в групата.

Безяк и Мисиджан разплакват „Филипс”

ПСВ Айндховен – Лудогорец 0:2, 19 септември 2013 г., Айндховен

Най-силното представяне на български отбор в Холандия принадлежи на Лудогорец в груповата фаза на Лига Европа. Разградският тим на Стойчо Стоев буквално смазва с игра хората на Филип Коку. Бомбардировката към вратаря Йерозен Зут се увенчава с гол в 60 минута на словенския нападател на Лудогорец Роман Безяк. Четвърт час по-късно холандецът Върджил Мисиджан наказва сънародниците с втори гол за българския шампион, а омърлушената публика започва да напуска стадион „Филипс” още преди последния сигнал. В края на ноември нашите потвърждават, че победата им не е била случайна, като бият ПСВ Айндховен и в София, отново с 2:0. По един гол преди и след почивката вкарва Безяк, а гостите завършват в намален състав след червен картон на Брума. Двама от футболистите на ПСВ Айндховен, участвали в тези мачове, сега са в състава на селекционера Дани Блинд за двубоя на „Васил Левски” в събота вечер. Това са звездата Мемфис Депай и вратарят Зут.

Винаги е било интересно да поиграем футбол с холандците. Така ще бъде и в събота вечер, когато в 21:45 ч. българският състав на Петър Хубчев излиза срещу хората на Дани Блинд в битка от кампанията за световното първенство през 2018 г.

Ясно е, че няма как да се класираме там, но нашите поне можгат да опитат да изнесат силен мач. Както е ставало и преди. И да добият самочувствие за другите два големи мача до края на годината в София срещу Франция и Швеция.

Историята показва, че холандците често са яли бой от България, особено на наш терен. Националният им отбор дотук никога не ни е побеждавал в София в трите си гостувания.

Последният им гастрол на „Васил Левски” завърши наравно 1:1 с фантастичния гол на Мартин Петров във вратата на Едвин Ван дер Сар, а на треньорските скамейки един срещу друг величествено се бяха изправили носителите на „Златната топка” Христо Стоичков и Марко Ван Бастен.

На същия стадион са били скалпирани великият европейски шампион Аякс и другите два големи холандски отбора Фейенорд и ПСВ Айндховен. Дори и знаменитият Йохан Кройф си е тръгвал победен от София след мача Левски – Барселона (5:4).

А точно преди Евро ‘88, на което холандците стават шампиони, ги бием с 2:1 в Ротердам, въпреки че в състава им са световни звезди като Рууд Гулит и Франк Рийкард. През 2012 г. им изиграхме същия номер, само че в Амстердам.

В галерията ви представяме десет големи футболни битки между представителите на България и Холандия.