Словения може и да не е най-атрактивният противник, но именно срещу тях в Любляна националният тим на България ще изиграе тази вечер своя исторически първи мач в новия турнир Лига на нациите.
Всъщност, словенците изобщо не са „слаба ракия”, а на стадион „Стожице” в квартал „Бежиград” ни чака много сериозно изпитание.
И ако някой очаква лесна победа, със сигурност ще остане излъган.
Наистина, навремето във футбола Словения винаги стоеше в сянката на другите републики от бившата Югославия като Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина. В годините между Втората световна война и разпада на федерацията в кръвопролитията през 90-те години, словенците бяха силни най-вече на ски и баскетбол.
Ако въобще се усещаше някакво присъствие на Словения във футбола, това беше в мачовете на националния тим на Югославия. Най-малко трима от тях записаха имената си в неговата история. Това бяха Бранко Облак и Данило Попивода – първите словенци, играли на Световно първенство с екипа на „плавите”.
На финалите през 1974 г. Облак дори влезе в идеалните 11 на шампионата, заради което по-късно направи отлична кариера в Шалке 04 и Байерн. На Евро 76 в Белград отново Бранко Облак метна онзи фантастичен пас за гола на Попивода срещу Западна Германия, макар и югославяните в крайна сметка да загубиха с 2:4.
Последният трети словенец, играл за обединения федеративен тим, беше Сречко Катанец – дългогодишен ас в съставите на Динамо (Загреб), Партизан, Щутгарт и Сампдория. Халф с каменно изражение, Катанец беше част от състава на Югославия на световното през 1990 г. Там комшиите имаха отбор като за шампионската титла, но отстъпиха в четвъртфинала срещу Аржентина след дузпи.
При разпада на Югославия точно Словения беше първата страна, която се отдели в самостоятелна държава заедно с хърватите. Независимостта беше съпътствана от основаване на футболна централа в Любляна, приета бързо във ФИФА и УЕФА.
Игор Бенедейчич от ФК Копер стана първият словенски голмайстор в дебютния мач срещу Естония (1:1) в Талин през лятото на 1992 г., а година по-късно хората на треньора Боян Прашникар постигнаха и първата си победа. Тя дойде отново срещу Естония (2:0), макар че едва 2000 смели фенове дойдоха на игрището на Железничарското спортно дружество в Любляна.
Боян Прашникар записа името си и срещу един от първите триумфи на словенския футбол в Европа. Това стана през 1994 г., когато в турнира за Купата на УЕФА българският шампион Левски се падна да играе срещу Олимпия (Любляна). Никой не предполагаше, че „скиорите” от бившата югорепублика са способни на нещо. Само че на стадиона в квартал „Бежиград” нашите катастрофираха с 2:3 след хеттрик на албанския национал Едмон Дости.
На реванша в София Мъри Стоилов вкара бърз гол за „сините“ и всички очакваха разгром. Но Джони Новак изравни, а след това Наско Сираков имаше глупостта да нападне съдията. Получи червен картон, много тежко наказание от УЕФА, и това беше последният му мач в Европа. Към края Миран Павлин потопи окончателно левскарите с втори гол и така Олимпия направи чудото с още една победа, този път с 2:1.
Впрочем, същият треньор Боян Прашникар вкара през 1999 г. другия голям словенски тим Марибор в Шампионската лига. Докато в онези години нашите грандове само мечтаеха за място в групите, словенците удариха два пъти французите от Лион (1:0, 2:0) и после се отъркаха в елитната футболна класа на Европа.
Това не е толкова учудващо, тъй като по същото време националите на Словения се класираха за пръв път на големи финали.
В кампанията за Евро 2000 техният състав разполагаше със способен треньор като Катанец, а звездата на тима беше Златко Захович от Порто. Именно Захович заби единия от головете в плейофа срещу Украйна, а словенците удържаха бляскава победа с 2:1 у дома. Две седмици след това, в кучешкия студ в Киев, украинците дръпнаха напред с един гол аванс, но четвърт час преди края Миран Павлин изравни.
На Евро 2000 Захович и Павлин без малко щяха да торпилират остатъците от Югославия, след като в Шарлероа благодарение на техните голове Словения водеше с 3:0 за по-малко от час игра. Бившите им югославски съотечественици от Белград едва смогнаха да изравнят благодарение на два гола на Саво Милошевич и още един на Друлович.
Вторият мач срещу испанците също вървеше наравно след гол на Захович, който въодушеви рекордните 10 000 словенски запалянковци на „Амстердам Арена”. Все пак, Хосеба Ечебериа донесе победата на иберийците с 2:1. Всичко приключи с нулево равенство срещу Норвегия и последно място в групата. Но като за първо участие на големи финали, двете точки и четирите гола бяха повече от достатъчни.
На Световното през 2002 г. Словения отново се класира чрез бараж, този път срещу Румъния. Победата в Любляна с 2:1 бе последвана от драматичен реванш в Букурещ. Той завърши 1:1, а герой стана Младен Рудоня. Нападателят на английския Портсмут вкара единствения си гол за общо 65 участия с националния отбор, но той беше достатъчен да открие пътя на словенците към световните финали в Корея и Япония.
Там всички очакваха, че тимът ще запише златни страници в ерата „Катанец – Захович”. Но вместо това треньорът и звездата на отбора налетяха да се бият един друг в съблекалнята още след първия мач, загубен с 1:3 срещу Испания. В резултат на това Захович беше изгонен веднага да се маха от състава. А Сречко Катанец напусна след другите две поражения от Южна Африка (0:1) и Парагвай (1:3).
След Катанец националният тим беше връчен на Боян Прашникар. За него всичко почна чудесно, след като храбрите словенци победиха като гости Италия в Триест – 1:0 след гол на играещия за Лече Себастиан Цимиротич. Но начинанието „класиране чрез бараж” на Евро 2004 този път завърши с един гол по-малко от хърватите, и така Словения остана да гледа финалите по телевизията.
На мястото на Прашникар дойде величието от времената на бивша Югославия Бранко Облак, със задача да класира тима на световното през 2006 г. И той почна като предшественика си с победа над италианците с 1:0. На стадион „Арена Петрол” в Целие Облак стовари истински ураган върху „адзурите” в последните минути и стигна до триумфа с късен гол на Бощян Цезар във вратата на Джиджи Буфон. Но след това всичко завърши с едва четвърто място в групата.
Нещо подобно стана и за Евро 2008, когато Словения се падна в една група с България. Първият мач въобще в историята между двата национални отбора донесе победа на нашите 3:0 в София. Точни бяха Валери Божинов, Мартин Петров и Димитър Телкийски. Заради резултати като този Бранко Облак беше изгонен не след дълго, а впоследствие нашият тогавашен селекционер Христо Стоичков също напусна. Наследи го временно Димитър Пенев, под чието ръководство България за втори път победи словенците, този път с 2:0 в Целие и голове в последните минути на Благой Георгиев и Димитър Бербатов.
Словения може да се похвали, че е участвала на големи финали доста по-скоро от България. В кампанията за Световното през 2010 г. селекционерът Матиас Кек изведе състава си до второто място в групата, и работата отново опря до баражи, този път срещу Русия. В Москва словенците отстъпиха с 1:2, като голът принадлежеше на спрягания днес за трансфер в Левски Нейц Печник.
За отвения мач 12-хилядният стадион „Людски врт” в Марибор се натъпка до дупка. Играещият за германския Бохум Златко Дедич стопли сърцата на сънародниците си с точен изстрел за победата с 1:0. С гол повече на чужд терен словенците отпътуваха към финалите в Южна Африка.
Там вратарят Самир Ханданович пази като лъв в първия двубой срещу Алжир, спечелен геройски с 1:0 и гол на капитана Роберт Корен от английския Уест Бромич Албиън. Следващият дуел срещу САЩ на стадион „Елис Парк” в Йоханесбург не беше за хора със слаби сърца и нерви. Валтер Бирса и Златан Любянкич на бърза ръка напълниха кошницата на американците и Словения поведе с 2:0. Но след почивката Лендън Донован намали, а осем минути преди края Майкъл Брадли направи 2:2. Нещо повече – към края резервата на САЩ Еду вкара трети гол, но реферът съвсем правилно го анулира заради игра с ръка.
Така преди третия мач с Англия словенците имаха две точки повече, тъй като британците дотук бяха постигнали само равенства. Но в 23-тата минута Джърмейн Дефо вкара спасителното попадение, и дойде време за обратния полет към Любляна.
Макар и оттогава Словения да не се е класирала за големи финали, днешният национален състав на треньора Томаж Кавжич без съмнение ще даде всичко от себе си, за да стане първи в нашата група на новия турнир Лига на нациите. Това ще означава продължаване в плейофите, където словенците имат опит, и евентуално класиране на Евро 2020.
Същите са плановете и на българския селекционер Петър Хубчев. Ако скоро сте минавали по магистралата А4 до Любляна, сто на сто сте забелязали големите билбордове с надпис „Словения – България, 6 септември. Елате на мача!”. Едно е сигурно – на стадиона в квартал „Бежиград” ще гледаме голяма битка.
