Появи се информация, че някои от най-големите футболни клубове в Европа обсъждат въвеждането на шеста смяна в шампионатни мачове.
Покрай перспективата треньорите да могат да сменят над половината си титулярен състав в течение на един двубой, си заслужава да направим равносметка на ситуацията, в която е футболът в момента - с "едва" пет позволени смени.
В началото увеличаването на смените от три на пет беше извънредна мярка, въведена през 2020 г., когато календарът беше сгъстен, за да компенсира трите месеца пауза заради пандемията от коронавирус.
Съвсем очаквано, временната промяна се превърна в постоянна и треньорите започнаха да се възползват от нея.
От началото на сезон 2022/23, когато правилото за пет смени влезе перманентно в сила във Висшата лига, мениджърите са заменяли поне четирима футболисти през 72% от времето.
Така всеки тим е по-гъвкав, с повече възможности за ротации и за тактически корекции.
Но добро ли е правилото за футбола като цяло?
Целта на петте смени беше да се намали физическото натоварване върху играчите и те да бъдат предпазени от преумора и контузии. Но е доста съмнително доколко правилото се е отразило положително в тази насока.
В някои отношения нещата се влошават и например по това време миналия сезон изглеждаше, че има повече контузени, отколкото когато и да е преди. А и в момента Тотнъм има 10 контузени играчи.
Може и да не е честно да се сравнява количеството травми преди и сега, тъй като точно в този период топ футболистите са замесени в повече мачове заради разширяването на Шампионската лига и новото Световно клубно първенство.
Но сякаш футболът пренебрегва влиянието на допълнителните смени: те увеличават темпото на мачовете и физическите натоварвания върху тези, които не са заменени.
Сметката е проста - ако не бяха позволени никакви смени, темпото щеше да е такова, че играчите да могат да го поддържат 90 минути.
Ако бяха разрешени 11 смени, всички щяха да тичат до изтощение, знаейки, че могат да бъдат заменени.
Сега футболът е по средата с допустимите пет смени. И е обичайно в заключителната фаза от един мач да имаме 10 полеви играчи със свежи крака и други 10, които са изморени, но трябва да продължат да тичат с интензивността на влезлите от пейката.
One of the worst changes in football in recent times has been increasing the number of subs from 3 to 5. This favors the big clubs so much. They have the squad depth to change any game with their subs. Clubs with lower budget just can’t have that kind of squad depth. https://t.co/VGcq66rOWb
— FPL Frasier (@FPLfrasier) October 16, 2025
Преди играчите със свежи крака в края на един мач бяха по-скоро изключение, нещо като жокери на треньорите, но сега са фундаментална част от всяка среща.
Темпото в големия футбол постоянно нараства от десетилетие на десетилетие и въведените пет смени не са единственият фактор. Но се вижда още по-рязко покачване на интензивността в последните няколко години.
А повишената интензивност няма как да не се отрази и на тактиката.
Много от зрителите вероятно са доволни от високото темпо на мачовете, но опасността е, че твърде бързата игра отнема на по-техничните и фини играчи необходимата допълнителна секунда време или допълнителното пространство, за да се разгърнат.
Както винаги, предизвикателството във футбола е този тип играчи да демонстрират уменията си в контекста на високия интензитет.
Но дали интензитетът не е изкуствено увеличен от неразумната бройка смени?
Видимо е, че през този сезон Премиър лийг страда от разочароващо ниво на футбола и отборите разчитат на статични положения, за да създават опасности. Причината е, че плеймейкърите все по-трудно създават от игра.
Има го и проблемът с неравенството, тъй като неизбежно по-голямата бройка смени облагодетелства по-богатите клубове.
Те могат да си позволят повече равностойни играчи и съответно по-класни резерви - затова не е изненадващо, че обсъждането на възможна шеста смяна идва от водещите отбори.
Стигаме и до дългосрочния ефект от петте смени върху цялостното изграждане на съставите.
Някои клубове се презапасяват с играчи и се наложи да бъдат въведени ограничения на бройките в един състав с цел да се блокира тази тенденция.
Всеки футболист би искал да играе и когато треньорът използва 16 вместо 14 състезатели във всеки мач, повече от тях получават възможността да бъдат замесени в действието.
Във Висшата лига групата за мачовете вече се състои от 20, вместо от 18 футболисти, а в други европейски лиги достига до 23-ма.
Пеп Гуардиола е заявявал, че иска неограничена бройка играчи на скамейката, които да имат шанса да играят и да му предоставят повече алтернативи.
Но по-добре за футбола ще бъде, ако твърдите резерви в големите отбори се преместят някъде, където биха били титуляри.
Това би дало на по-малките клубове повече качество и по-добър шанс за оцеляване.
Някои традиционалисти биха изтъкнали още един аргумент - в някакъв смисъл, футболът трябва да бъде тест за индивидуална издръжливост и адаптивност.
Очевидно са необходими смени, за да се извадят контузени или преуморени играчи, но когато смените са пет, може би ефектът е обратният на този, който беше анонсиран в началото.
Уж мярката трябваше да помогне при проблема с претоварването - но допълнителните две смени се оказаха по-скоро еквивалент на това да сипем вода върху горящия тиган.
