Сани, как се чувстваш след тази контузия?
- Чувствам се чудесно, но продължавам да работя с физиотерапевта, надявам се да бъда готова за последните стартове от Световната купа, които са в края на март.
Това ли е най-близката ти цел?
-Да. Няма обаче да рискувам преди да съм напълно готова. Това решение ще вземе моя треньор.
Кой ти помогна най-много в тежката ситуация?
-Физиотерапевта на олимпийската ни делегация Мартин Еремиев.
А психологически?
-Естествено баща ми, който бе до мен.
Съжаляваш ли за пропуснатата възможност?
- Отидох с големи надежди, но се случи нещо много неприятно. Целта ми бе да попадна сред десетте най-добри на този Олимпиада. Никой обаче не е застрахован от контузии, те са лошата страна на медала. По време на състезанието, в което получих травмата, поех сериозен риск. Твърде често дърпах дявола за опашката и накрая това ми се върна.
От тук нататък накъде?
- Не успях да постигна мечтите си, но земното кълбо продължава да се върти. Всички хора ми вярваха, но стават и грешки. Трябва да ги приемем и преодолеем. Искам обаче да благодаря на всички за подкрепата. Получих толкова мили пожелания и съм много развълнувана от това.
