След поредното лято на схеми, сделки, едри инвеститори, чакащи на опашка пред клубния стадион и гръмки заглавия, ЦСКА изглежда тихо влезе в реанимация. Клубът отива при аматьорите, ако не се случи някой пореден абсурден връх на компромисите, с каквито новата история на "червените" е изпълнена.
Именно заради политическите, дипломатически, популистко-насочени опити да се спасява ЦСКА години наред, се стигна до реален фалит на едно затънало в дългове дружество. Нищо, че на върха му се изредиха най-богатите и влиятелни хора в България, както и лица, очевидно поставени там въпреки тяхното нежелание.
През 90-те бе Илия Павлов, когато неговият "Мултигруп" бе считан за държава в държавата. Но империята управлява така, че видя една титла на терена за 5 години и остави клуба в ръцете на Любо Пенев. Той ходеше с няколко кредитни карти по хотели и бази, да плаща наемите за лагери преди мачове. Това бе ЦСКА след "Мултигруп".
После се появи Васил Божков, който спечели 2 титли и направи отбор, който победи Ливърпул и Леверкузен. Когато "Нове холдинг" си тръгна от ЦСКА в края на 2006-а остави клуба в здравословно състояние, почти без дългове и с нелош отбор.
Ключовият момент за напускането на Божков бе отказът на тогавашното правителство да му предостави за ползване базите. Обещанието за което сега е и ключът към връщането му, но вече в разбит и фалирал клуб.
Днес ЦСКА има реални задължения от 10,6 милиона лева към НАП, от които близо 6 милиона са лихви. И още поне 3,5 милиона "футболни задължения" към играчи, треньори, мениджъри и служители.
Това е резултатът от 6 години пълно абдикиране от ангажиментите по плащанията към данъчните, инициирани от двамата "Титан"-и Димитър Борисов и Иво Иванов, управлявали клуба от януари 2009-а до лятото на 2013-а.
До тяхното идване на "Българска армия" ЦСКА плаваше в бурни, но не и опасни води. Да, лицензът за Европа бе отнет през 2008 г., но при задължения, които не стигаха и 2 милиона лева общо. И с лекота можеха да бъдат погасени при едно солидно участие в турнирите.
Да не говорим, че тогава ЦСКА бе изряден към НАП като единствен осигуряваше играчите си на реалните им възнаграждения, а не върху минималните - масовата практика на футболните босове.
Годините на "Титан" са котвата, която залепи ЦСКА на дъното без шанс да поеме въздух и да изплува. Договори, подписвани с десетки знайни и незнайни герои, повечето водени от приближени мениджъри със съмнителен вид и интелект.
Контракти, разтрогвани небрежно и бързо, безумни разходи и несъстоятелен управленски състав на клуба без качества нито в спортно-техническата, нито в административната сфера - това е краткото описание на годините, в които ЦСКА стигна до реанимация.
Сделки с приятелски клубове и президенти, довели до осъждането на клуба за стотици хиляди евро от играчи, които почти не са обличали червения екип за официален мач - Юнес Бенжелюн, Тенгариня и т.н, вкараха ЦСКА с двата крака в капана.
Привличани "на килограм", напъждани без да им се плаща, сякаш с ясното търсене на източване на последните финансови сили на клуба.
През цялото това време - нито стотинка към институциите, на които се дължат пари като от всяка нормална фирма. През 2013-а двамата нетрезви (преносно и буквално) ръководители напуснаха кораба, който вече бе в почти неспасяемо състояние, като дори унизително отказаха евротурнирите, където отборът се беше класирал по право.
Нямали пари да издържат ЦСКА. Нищо, че за 5-те им години на "Армията" взеха към 10 милиона от трансфери на играчи и 5-6 от УЕФА за две влизания в групите на Лига Европа.
"Титан" влезе в ЦСКА с политическа намеса и побутване - нещо, което и двамата босове не криха още в годините им начело на клуба. Те неведнъж подчертаваха, че не са искали да се занимават с футбол, но... Близостта им до премиера Борисов и президента (тогава) Първанов често бе обект на медийни заключения кой ги прати да спасяват футболния гранд.
За миналата финансова година ЦСКА е похарчил около 15 милиона лева. Приходите не са повече от 7 милиона. Разликата идва най-вече от погасяването на постоянно никнещи като гъби стари дела от ФИФА за дължими пари - тип "Пакурар", "Нилсон" и т.н., все родени от пагубното управление на "Титан".
Тук е мястото да споменем и още един детайл - държавното и футболно нежелание да спрат потъването на клуба. В него отдавна можеше да има запори и синдици, както става с всяко дружество, което не обслужва дълговете си след определ лимит. ЦСКА стигна 10 милиона... Без намеса на никого да спре това задлъжняване.
БФС пък зареди компромиси и даваше лиценз на клуба, въпреки че той трябваше да бъде спрян от "А" група отдавна, още по времето на "Титан". И това да подейства като сигнал, че корабът потъва.
Двегодишните опити на Томов да балансира с пари, взимани като кредити, не улесниха ситуацията. Но поне отборът бе стабилен до тази пролет, когато на сцената излязоха Манджукови и Инджови - при които не се знае защо всъщност са на "Българска армия".
Две важни политически решения досъсипаха и без това управлявания лошо в последните 8 години клуб. Нежеланието на държавата да даде базите на един финансово стабилен ЦСКА преди десетина години и "съветът" от високите места към сметопочистващите "Титан"-и да поемат клуба.
Днес ЦСКА е в кома и за всички бодряшки опити да се говори, че това е пречистване и клубът ще се върне по-силен отвсякога, има лоша новина. България не е Великобритания, а ЦСКА не е Рейнджърс. Феновете тук са свикнали да живеят на диетата на успеха и не е ясно дали ще се консолидират около пратения в селските групи отбор. Както стана с шотландския гранд.
А без подкрепата зад гърба си, ЦСКА губи силата си. Да, марката продължава да е голяма реклама, но... не е същото, когато вместо в Лига Европа клубът играе в софийските махали.
А и кой гарантира, че ще бъде сложен ред в управлението? След 20 години движение по течението, обещанията за това не убеждават никого.
