На 81-годишна възраст почина една от легендарните фигури на българския футбол - вратарят Стоян Йорданов.
Той е юноша на Академик София от 1954, а през юли 1961 преминава в академията на ЦСКА, но почти веднага започва да тренира с първия състав. Дебютира за армейците на 9 май 1963 при победата след дузпи с 5:4 над Етър Велико Търново на осминафинал за купата на Съветската армия.
През почти цялото време в тима заформя невероятна борба за титулярно място с Йордан Филипов. През сезон 1970/71 опазва мрежата си суха в продължение на 1202 минути, рекорд за А група.
Осемкратен шампион на България с тима на армейците през 1961/62, 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1975/76 и петкратен носител на купата на Съветската армия през 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73, 1973/74. През лятото на 1977 преминава в Сливен, като взема участие в 28 срещи за тима. През юли 1978 става състезател на Черно море Варна, където след 3 мача в края на юни 1979 слага край на кариерата си.
Участва на европейското първенство за юноши през 1962 в Румъния. Сребърен медалист с националния отбор по футбол на Олимпиадата през 1968 в Мексико. Участник на световното първенство по футбол в Мексико през 1970. Изиграва 25 мача за А отбора на България. Има 1 мач за младежкия национален отбор.
След края на кариерата си дълги години е треньор на вратарите в ЦСКА в щаба на Аспарух Никодимов, Манол Манолов, Цветан Йончев, Гьоко Хаджиевски, Борис Гаганелов, Енрико Катуци, Стойчо Младенов и други.
Става и треньор на вратарите на националния отбор на България по времето на Христо Стоичков от 15 юли 2004 до края на юни 2005 година. Старши треньор на младежкия национален отбор на България. Старши треньор на Монтана. От януари до 24 април 2009 е помощник треньор в Ал Ахли Джеда Саудитска Арабия в щаба на Стойчо Младенов. От 12 юни до 20 юли 2013 е треньор на вратарите в ЦСКА в щаба на Христо Стоичков.
