Едните са „отборът на всички власти", другите - „любимото дете на Партията". На Южната трибуна мразят „клуба, създаден с комунистически указ", на Северната - „евроидиотите на България".
Войната се води вече 7 десетилетия, на всички фронтове и с всякакви средства. На трибуните са готови на всичко, за да видят вечния враг в калта. Не рядко обаче подлите прийоми се взимат на въоръжение и в самите клубове - съперничеството между Левски и ЦСКА е толкова нажежено, че моралът, честта и достойнството се потъпкват без никакви скрупули. Не, тук съвсем не става дума просто за спорт.
Мръсните трикове влизат в употреба още от зората на вечното дерби. Първи забранената граница прекрачват левскарите - през 1949 г. спретват откровена пародия, за да изхвърлят армейския тим от елитната група.
По това време в родния спорт стартира процес на преустройство по съветски модел. На производствен принцип е решено традиционните български клубове да бъдат преобразувани в Доброволни спортни организации (ДСО). Това обаче се случва, след като сезонът в „А" група вече е стартирал и са изиграни първите два кръга. На 27 август 1949 г. властта разпорежда първенството да бъде спряно, отборите да бъдат преструктурирани, а новата елитна дивизия да се формира след провеждането на квалификационни турнири на регионален принцип.
Куриозното е, че ЦСКА (тогава ЦДНВ - „Централен дом на народната войска") е сред малкото клубове, които на практика не са засегнати от промените.
„Армейците" така и така са ведомствен клуб със статут на ДСО. Отборът е спечелил титлата през сезон 1947/48, станал е вицешампион през следващата кампания и има готов отбор за нова атака на върховете. Теоретично няма причина ЦСКА да срещне трудности да се пребори за една от петте квоти, даващи право на участие в новата „А" група от софийската зона, съставена от общо 8 отбора. Освен „червените", в репешажите участват Левски (прекръстен на Динамо), Локомотив Сф (Торпедо), Славия (Строител), Червено знаме, Академик, Спартак и ВВС. Почти всички конкуренти на „армейците" губят важни фигури заради реформите - Левски например се разделя с половината си титуляри, включително Васил Спасов-Валяка, който е студент и принудително е пратен в Академик.
„Сините" влизат в квалификациите със загуба от Червено знаме, но после възкръсват и героично печелят дербито с ЦСКА. Левски повежда с 2:0, а след почивката „червените" се хвърлят на щурм. Вратарят на „сините" Спас Андреев-Паскера получава контузия, но отказва смяна и доиграва мача на един крак, като дори спасява дузпа на Стефан Божков (след мача се оказва, че стражът е играл с фрактура). ЦСКА е пречупен и до края на квалификациите не успява да се съвземе.
„Червените" са поставени на гилотината - тимът дели петото място (последното, което гарантира участие в „А" група) с равни точки с Академик.
ЦСКА е с по-добри показатели от „студентите", тъй като ги е победил в директния двубой, но на Академик му предстои да изиграе още един мач - срещу Левски. „Сините" вече са си гарантирали място в петицата и равенството им е напълно достатъчно, за да финишират на първо място в крайното класиране.
Така се стига до това, което мнозина определят като първият уреден мач в историята на българския футбол. Тогава футболистите са с полуаматьорски статут и не може да се говори за подкупи и корупция, но въпреки това уговорката е явна. Двубоят между Левски и Академик протича вяло и безинтересно, като след почивката двата отбора си разменят по един гол и миролюбиво се прибират в съблекалните.
Това 1:1 на книга би трябвало да изпрати ЦСКА в „Б" група, но генералите още не са казали тежката си дума.
Военизираният Ботев (Пловдив), който чинно е заслужил мястото си в елита през пловдивската квалификационна група, е принуден да отстъпи квотата си на Големия брат. Формално това се случва, след като е образуван нов военен клуб ОНВ („Отбор на народната войска") с обяснението, че обединява най-добрите футболисти в Българската армия. На практика обаче ОНВ е ЦСКА, а феновете на Левски раждат собствено тълкувание на абревиатурата - „Отбор, насила влязъл".
30 години по-късно левскарите отново удрят под кръста вечния враг, като подаряват шампионската титла на Локомотив (София), само и само трофеят да не се озове в ръцете на ЦСКА.
Кръг преди края „сините" нямат шанс за първото място, а лидер е Локо, който има две точки аванс пред ЦСКА. Тогава за победа се дават две точки и една за равенство. В последния кръг се играят две столични дербита: Левски - Локомотив и ЦСКА - Славия. „Армейците" се нуждаят от изразителна победа над „белите" и загуба на „железничарите", за да станат шампиони на връх 30-ия си юбилей. Има обаче един проблем - „сините" съвсем не са съгласни с този план.
По ирония на съдбата мачът между Левски и Локомотив е пратен на стадион „Народна армия" (сега „Българска армия"), а ЦСКА и Славия играят на „Васил Левски". „Червените" си осигуряват преднина от два чисти гола и чакат добри новини от... собствения си стадион. Там обаче се състои откровен цирк. Локомотив също повежда с 2:0, но Левски решава да се гаври с армейските трепети и изравнява. При това положение ЦСКА се нуждае от нови два гола в мрежата на Славия (които бързо бележи) и от победно попадение на „сините". В крайна сметка обаче мачът на „Армията" завършва с художествен сценарий - 3:3, и титлата заминава към „Надежда". Така „сините" за втори път нанасят непоносимо болезнен удар на врага. „Червените" обаче не им остават длъжни...
Налага им се да почакат чак до 1999 г., но пък си го връщат тъпкано.
През пролетта на 1999 г. левскарите водят епична битка с Литекс за шампионската титла. Двата отбора минават като валяци през съперниците през втория полусезон и печелят всичките си сблъсъци. Дербито между двата тима на „Герена" завършва 0:0 и два кръга преди края ловешкият тим има преднина от 2 точки на върха. На Левски му предстоят две домакинства, а Литекс трябва да гостува на „Армията".
Историята от 1978 г. се повтаря като под индиго, но жертвата този път са „сините". ЦСКА решава да потанцува по нервите на вечния враг по същия театрален начин - повежда с 2:0, след което допуска обрат до 2:3. Впоследствие Литекс бие Ботев (Пд) у дома с 2:0 и вдига шампионската титла, а междувременно „компенсира" ЦСКА във финала за Купата на България, спечелен от армейците с 1:0. „Червените" най-накрая взимат сладко отмъщение.
Миниповторение на сюжета се прожектира и през пролетта на 2015 г., когато ЦСКА де факто изхвърли Левски от финалната шестица на „А" група със загуба от Ботев (Пловдив). И до днес се спори дали „армейците" наистина са подарили победата или просто са били отчайващо слаби - но въпросът би трябвало да е какво значение има някакъв си морал, когато можеш да забиеш ножа на големия враг...
и кое е любимото дете на партията?