Бившият полузащитник на Лудогорец Яцек Горалски говори за времето си прекарано в българския шампион. Настоящият халф на казахстанския Кайрат сподели, че е доволен от двете години и половина в Разград, но и че градът е бил доста скучен.
"Всичко беше на много добро ниво откъм инфраструктура, но Разград е малък град и трудно минава времето след тренировка. Рядко можеш да си намериш нещо смислено за правене. Прибираш се и гледаш в тавана - каза Горалски в интервю за полското издание "Przeglad Sportowy".
Първите шест месеца бях добре, но с всяка следваща седмица ставаше все по-скучно и по-скучно. Но не се оплаквах, все пак бях там да играя футбол и да се развивам, а не като турист. Все пак, аз не мога да стоя дълго време на едно място и ми беше доста скучно.
В Алмати разстоянията са огромни, но поне има какво да се види и къде да се отиде. Наскоро бяхме на езерото Каинди, а гледките от планината спират дъха ти. Прекарвах си страхотно с моите две приятелки - съпругата и дъщеря ми. Около нас е пълно с ресторанти и магазини. Чувствам се все едно живеем в голям европейски град."
Горалски добави, че е благодарен за времето си в Лудогорец. Полякът на два пъти стана шампион с разградчани, но след това реши да напусне, за да потърси промяна. Халфът сподели, че е имал общо шест оферти, една от които от Истанбул Башакшехир, но е избрал Кайрат.
"Ако бях останал в България, имаше риск да не играя, защото треньорът бе решил да не разчита на футболист, който скоро ще си тръгне - каза още Горалски.
Европейското първенство наближаваше и говорих със селекционера Йежи Бжечек. Той знаеше от кои отбори имах предложения. Каза ми, че за него е важно да се представям на ниво, независимо в кой клуб. Лудогорец искаше да преподпиша, но аз вече бях взел решение за промяна.
Искам да помогна на Кайрат да стане шампион, след което може и да помисля за трансфер в по-силно първенство. Сбъднах голяма част от мечтите си във футбола. Участвах на световното първенство в Русия, играх в групите на Лига Европа, спечелих две титли в България и вкарах гол за националния отбор на Полша.
Първите ми треньори ми казваха, че няма да направя добра кариера, защото съм бил твърде дребен. Но аз не се отказах и усилията ми бяха възнаградени, а животът ми се промени към по-добро."
