България чества 130 г. от Съединението

Днес България отбелязва тържествено 130-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Център на тържествата по традиция е Пловдив. Градът чества денят като свой празник.

В 10 ч. в катедралният храм "Света Богородица" пловдивският митрополит Николай ще отслужи тържествен молебен. В 17 ч. на площад "Стефан Стамболов" започва празничен концерт.

Вечерта на площад "Съединение" ще се състои тържествена заря-проверка. Слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев. По-рано през деня държавният глава ще разгледа националната изложба "Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции" в Регионалния исторически музей.

В София ще бъдат поднесени цветя и венци в мавзолея - костница на княз Александър Първи Батенберг.

За празника много музеи в страната обявиха дни на отворените врати. В София безплатно ще е посещението в Националния исторически музей от 9.30ч. до 18ч. Националния военно-исторически музей отваря врати със свободен вход от 10 ч. до 18 ч. В Пловдив - Музеят на авиацията ще посреща гости от 9 ч. до 17 ч.

Според историците 1885 година бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.