Народното събрание се събира на извънредно заседание, за да вземе едно от най-ключовите си кадрови решения - новия управител на БНБ. Очаква се това да е Димитър Радев, дългогодишен съветник на Международния валутен фонд за Източна Европа, Близкия Изток, Централна Азия и Африка, предложен от ГЕРБ.
За поста се борят четирима кандидати - по един номиниран от всяка парламентарна група в управляващата коалиция. Опозицията (БСП и „Атака") се въздържа да добави още претенденти в състезанието, но оспори процедурните правила пред Конституционния съд (заедно с депутати от Патриотичния фронт). Решението още не е излязло, което създава деликатен правен казус в избора.
Кандидатите
Соченият за фаворит Димитър Радев се ползва с публичната подкрепа на ДПС, както и с одобрението на подалия оставка гуверньор Иван Искров. В край на май, в търсене на максимално широка подкрепа, той бе представен на депутатите от Менда Стоянова - като човек, който идва отвън, но внимателно следи ситуацията в България. Именно визитката на „експерт извън системата" и международният опит, сред които са големите предимства на Радев.
Реформаторският блок залага на бившия ръководител на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Манолов. Всъщност, това е „втора" номинация на десния съюз. Манолов бе предложен в 12 без 5 от Меглена Кунева, което внесе разнобой сред сините депутати, защото не са консултирани за едностранния ход на ДБГ.
Част от тях първоначално подкрепиха далечния от родната политическа действителност Димитър Радев, като допускаха дори чужденец начело на БНБ. Целта беше да има единна и убедителна кандидатура на мнозинството, както искаше Радан Кънев, за да се укрепи доверието в БНБ.
Освен това, според процедурните правила, кандидатите се предлагат от парламентарна група или независими народни представители. В крайна сметка Манолов бе издигнат от РБ, а опозицията реши да събира подписи, за да сезира Конституционния съд за създалото се неравенство между депутатите, членуващи в ПГ, и независимите.
Междувременно Патриотичният фронт предложи доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, а АБВ - Виктор Йоцов, и двамата със солидни визитки в сектора.
Неотложно
Избраният кандидат ще замени Иван Искров, който бе начело на Централната банка два мандата - преизбран през 2009 г. с подкрепата на ГЕРБ и съмнения за натиск. Той подаде оставка на 23 юни, считано от 10 юли, след като бе подложен на многобройни критики и от управляващите, и от опозицията заради краха на КТБ и изчезването на 3.5 милиарда лева.
Мандатът му изтича през октомври, а по закон процедурата за избор на нов гуверньор започва в Народното събрание два месеца преди това, тоест най-рано на 10 юли.
Новият гуверньор има две непосредствени задачи пред себе си - да предложи двама подуправители на БНБ - на „Емисионно" управление (изтичащ мандат) и на проблемния „Банков надзор". Първото решение изглежда лесно - най-вероятно Калин Христов ще запази поста си (той дори бе спряган за наследник на Искров), но банковият надзор се очертава деликатен въпрос, тъй като на практика е без ръководител от началото на аферата с КТБ.
Отстраненият от съда титуляр Цветан Гунев стана първи клиент на прокуратурата заради фалита на КТБ и разграбването й. Искров предложи поста да заеме Димитър Костов (подуправител на управление „Банково" и финансов министър в кабинета „Виденов"), но правителството не го одобри. Кабинетът настояваше Искров да се оттегли предсрочно, тъй като няма законова възможност да бъде сменен по друг начин.
Другото голямо предизвикателство пред новия управител е връщането на доверието в Централната банка. Още повече, че изборът се случва преди местните избори, по време на делото за несъстоятелност на КТБ. Преди дни специалната комисия, разследваща фалита на банката, посочи, че вината е в Цветан Василев, раздавал кредити на свои кухи фирми, ДАНС, БНБ и Комисията за финансов надзор.
Кой какво предлага
Пред Комисията по бюджет и финанси четиримата кандидати поставиха голяма цел - въвеждане на еврото и присъединяване към механизма ЕRM-2, както и краткосрочна реформа на БНБ, за да не се допускат повече фалити по примера на „КТБ" - раздаване на необезпечени кредити фирми, за които БНБ така и не е разбрала, защото в продължение на години одитните доклади на КТБ са изрядни и не е имало допълнителен конрол.
Затова Бисер Миланов настоява на първо място за изваждане на механизма за ранно предупреждение при кризи от „Банковия надзор" и пришиването му под шапката на Управителния съвет на БНБ, за да няма потулване на информация и подвеждане при вземането на решения.
Кандидатите критикуваха настоящото законово положение, при което управителят няма право да се меси в работата на своите подуправители - заради това Искров няма как да бъде привлечен под наказателна отговорност за бездействията на банковия надзор с КТБ, както обясни главният прокурор Сотир Цацаров.
Според Виктор Йоцов дори е възможно банковият надзор да се отдели от БНБ, както е в Германия, например, и да се обедини с финансовото разузнаване.
Димитър Радев предлага оценка за състоянието на банковия надзор през септември, който да доведе до конкретни промени в законодателството, преструктуриране на БНБ, както и стрес тестове на банките до юли 2016-та година. Според него трябва да се оцени и качеството на активите им.
Според Григорий Вазов не са нужни повече стрес-тестове, защото банките хвърлят огромен ресурс, за да ги направят, а в същото време това се върши от млади експерти, които все още не са завършили магистърското си образование.
Преди месец правителството се ангажира пред ЕК да проведе нови стрес тестове на банките, за да върне доверието в системата. След това Асоциацията на банките призова да не се бърза, тъй като наскоро такива бяха направени.
За да бъде избран, новият гуверньор трябва да събере обикновено мнозинство от гласовете на депутати. Ако това не се случи, процедурата предвижда „балотаж" между кандидатите с най-много гласове. Шансът това да се случи е минимален, след като председателят на НС Цецка Цачева очаква на 14 юли „ да се поздравим" с новия управител на БНБ.
