На 14 септември Българската православна църква отбелязва Кръстовден.
Празникът води началото си от времената на римския император Константин. Според църковното предание света Елена, майката на императора, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен.
След дълги усилия тя успяла да намери пещерата, в която бил погребан Христос, както и три кръста. Кой от тях е Христовият се разбрало, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст полага в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
У нас по традиция в нощта преди Кръстовден хиляди вярващи се събраха на Кръстова гора, където се вярва, че там има частица от Кръста Господен.
Според миряните по това време всяка искрена молитва ще бъде чута. Рано сутринта на Кръстовден се отслужва водосвет на самия кръст. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.
Според народните вярвания Кръстовден ден бележи началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
