Една най-обикновена молба за чаша чешмяна вода на гост в хотел в крайна сметка доведе до съдебно решение, което вероятно ще остане в историята на италианското право.
Случаят е на няколко години, но развръзката му дойде едва наскоро, след като стигна чак до Върховния съд в Рим.
Всичко тръгва от отказа на 5-звезден хотел в района на Доломитите да сервира чаша чешмяна вода на своя гостенка.
Въпросната жена е отседнала там за едноседмична почивка покрай коледните празници през 2019 г., като според информациите, нейният пакет е бил на стойност 5712 евро, но не е включвал каквито и да е напитки.
По време на вечерята си тя помолила за вода от чешмата и предложила да заплати за нея като такса за обслужване, а персоналът на хотела предложил като вариант единствено бутилирана вода на цена от 7 евро.
Подробности за конфликта няма, но очевидно ситуацията е ескалирала достатъчно, за да стигне до съда. Недоволната гостенка завела иск за обезщетение на стойност 2700 евро с аргументите, че "водата е природно благо и всеобщо човешко право на всеки индивид."
В крайна сметка претенцията ѝ е отхвърлена от най-високото ниво на италианската съдебна система с постановление, че законите в страната не задължават ресторантьорите или хотелиерите да сервират чешмяна вода.
Случаят е интересен и отваря логичния въпрос къде в Европа има изрично задължение за ресторанти и хотели да осигуряват чешмяна вода при поискване?
На ниво Европейски съюз действа Директивата за питейната вода (EU Drinking Water Directive 2020/2184), която задължава държавите членки да насърчават достъпа до безплатна или евтина чешмяна вода в обществените сгради и заведенията за хранене.
Само че начинът на прилагане на тази директива варира. В някои страни има изрично и строго законово задължение, докато в други заведенията имат право да таксуват.
По същество единствено Испания и Франция имат общодържавно, безусловно и изрично законодателство, което задължава абсолютно всички ресторанти, барове и кафенета да дават безплатна чешмяна вода на всеки клиент, без значение какво е поръчал.
Португалия е възприела подобен подход - съгласно националното законодателство от последните няколко години насам, ресторантите не могат при никакви обстоятелства да начисляват такса за чешмяна вода, нито могат законно да отказват да я сервират, ако клиентите изрично поискат.
В Ирландия има задължение, но то важи само и единствено за заведения с лиценз за продажба на алкохол.
Тоест в местния пъб със сигурност бихте получили безплатна вода, но не и в сладкарничката до него.
За Гърция и Кипър пък има регионални специфики. Кафенетата и таверните са длъжни да предоставят питейна вода на клиентите си, но това зависи от наличието на сладководни източници в района.
Например, в Атина или Солун клиентът автоматично получава каничка с чешмяна вода, докато на островите не са длъжни да го правят, но пък са длъжни да предлагат бутилирана при фиксиран ценови таван.
А при нас как е?
Както е и в Германия, Австрия и Белгия, където няма изричен закон, който да принуждава ресторантьорите да дават чешмяна вода безплатно.
При нас се насърчава предлагането на чешмяна вода в обществените сгради и ресторантите, но няма въведена глоба или изрична задължение, което да изисква ресторантите да я дават напълно безплатно или да санкционира тези, които отказват.
Ресторантьорите имат и пълното право да взимат пари при условие, че тази услуга присъства в менюто. Няма как да ви донесат чешмяна вода, която после да се окаже в сметката като някакъв вид такса обслужване или друго.
При нас всичко е на добра воля и отношение към клиента.
Така че, ако сте в някое заведение и ви откажат чаша вода към кафето или храната, законът ще бъде на страната на ресторанта.
Както в Италия.
