Прокуратурата и службите масово искат да следят телефонния трафик и интернет кореспонденцията на гражданите, без да мотивират заявленията си до съда, съобщава в. "Сега". Това е причината да получават откази в 35.9% от случаите, показва справка, предоставена на вестника от Софийския районен съд, в който традиционно постъпват най-много искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Всяко пето заявление на прокуратурата е без основание. Рекордьори са спецслужбите - 40% от техните искания биват отхвърлени заради различни видове нарушения.
От миналия април до края на март достъпът на прокуратурата до т.нар. трафични данни на гражданите ставаше, без да се минава през съда - само с искане към интернет доставчиците и мобилните оператори - заради отменена европейска директива. Няма информация колко от тях са отказали. За службите обаче разрешението от съд остана, припомня "Сега".
В края на март влязоха в сила промени в ЗЕС, заради които отново е задължително съдебното разрешение във всички случаи. От 31 март до 4 май службите са поискали достъп до телефонни и интернет разпечатки 138 пъти. По тях съдът им е дал 219 разрешения и 91 отказа (общият брой е по-голям от 138, тъй като за всеки оператор се издава отделно разрешение). Така излиза, че службите получават 40% откази. За сравнение, за цялата минала година те са били много по-малко - 10%. При прокуратурата съотношението е 18 отказа при 57 искания, което прави 20% откази.
През юли м.г. парламентарната комисия за контрол на службите оповести, че бумът на следенето е бил през 2013 г., когато исканията са били почти 100 000, като във всяко е имало повече от един номер и имейл.
След промените в ЗЕС през март трафични данни вече се предоставят само за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и за нуждите на националната сигурност, след пълно и изчерпателно искане и мотивирано разрешение от съд. Данните се пазят половин година, вместо 12 месеца, както досега. Незаконното им съхраняване е престъпление, което се наказва с до 3 години затвор или с пробация.
Контролът за унищожаването на изтеклите трафични данни е на Комисията за защита на личните данни. Тя може да прави проверки за съхраняването и унищожаването им.
