Отбелязваме 170 години от рождението на поетът и революционер Христо Ботев. Датата ще бъде отбелязана със събития в цялата страна.
Честванията започнаха още снощи в родния град на поета - Калофер. На 6 януари от 11 часа там започва митинг-поклонение поклонение в мемориалния комплекс "Христо Ботев", а пред паметника на поета ще бъде положен гирлянд на славата.
Във Враца е предвидено поднасяне на венец пред барелефа на майката на Ботев Иванка.
В Пловдив годишнината от рождението на поета се почита в почетена в Цар Симеоновата градина.
В София - в 13 часа пред бюст-паметника на Христо Ботев в "Борисовата градина".
Част от събитията, посветени на годишнината, е и откриването на мраморен бюст на Ботев, дело на скулптура Йордан Кръчмаров, във фоайето на Музея за история на София.
В 11:00 ч. Община Стара Загора и Старозагорският гарнизон организират тържествен общоградски ритуал за полагане на венци и цветя пред бюст-паметника на Ботев в парк "М. М. Кусев". Час по-късно, в парка до комплекс "Езерото", свещеници от Българската православна църква ще извършат водосвет и освещаване на бойните знамена на формированията от гарнизон Стара Загора.
На 18 януари в Народното събрание ще бъде учреден Национален инициативен комитет за честване на 170 години от рождението на Ботев, обяви председателят на парламента Цвета Караянчева. Предвидено е през цялата 2018 г. в цялата страна да има събития в памет на революционера.
Христо Ботев е роден в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. В ранните си години учи в Карлово, Калофер и Одеса. Впоследствие известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
Когато през 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от Петко Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – "Майце си".
В края на 1867 г. заживява в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно – като сътрудник и съредактор на революционния орган. Работи актовно като журналист и под негова редакция излиза новият орган на революционната партия – в. "Знаме".
Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой на четата. Привечер след сражението Ботев е ударен от куршум в главата.
