На 20 декември празнуваме Игнажден - празникът, който според поверията поставя началото на новия календарен цикъл.
Според християнската вяра от този ден започват родилните мъки на Божията майка, продължили до коледната нощ. Освен това този ден е посветен на Св. Йгнатий, епископ Антиохийски.
Игнажден дава начало на коледните празници.
Тяхната обредност е с дълбока митологична основа и носи концепцията за създаването на света, за неговата гибел и съграждане. За това и в коледните дни има вяра в черни сили, в караконджули, таласъми, вампири и други митични същества.
Легенди гласят, че бабугери бродят из тъмните доби на нощта и тайно се промъкват в домовете. Вратите се залостват здраво и на тях се закача връзка с чесън, амулети пазят хората, когато излизат навън.
Мъжете обикалят селото по нощите с тежки медни звънци и гонят лошото, за да се отвори чист пътят на новата година.
Вярва се, че този ден, заедно с предстоящите Ивановден, Бабинден и Атанасовден носи магическа сила за здраве живот, и късмет. Характерно за предците ни през този период са гаданията за плодородие, любов и брак.
Бъдете внимателни кой е първият гост, който ще прекрачи дома ви през този ден, защото той ще бъде вашата орисия за следващата година, гласи народния обичай. Не изнасяйте нищо от къщата и не давайте заеми.
От Игнажден денят започва да расте по-бързо -"колкото петел скача на прага", както казват старите хора. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още остава в най-далечната си точка.
Палят се големи огньове - символ на слънчевата магия
Пламъците символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Те са посредници между двата свята - земния и небесния и имат силата да пречистват всичко лошо.
Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесната светлина, в дните, в които тя грее най-слабо.
Сред многото производни имена на празника са още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. В някои части на България го наричат и Единажден, защото това е денят на зимното слънцестоене и първият ден от Древния български календар.
Имен ден празнуват хората с огнени имена като Игнат, Иго, Пламен, Пламена, Огнян, Светла, Светослав, Искра и Искрен.
