Започвам с дисклеймър, защото мисля, че така е честно.
Този сезон не следих редовно епизодите на "Ергенът", а за скандалите разбирах седмици след като са отшумели в националния ефир. Но дивата разправия между Илияна и Стоян нямаше как да я подмина ден след като вдигнаха врявата в "Преди обед".
Вероятно без да са го искали, двамата проведоха нагледен антиурок по това как не трябва да приключваш отношенията си с някого.
Толкова наранено его, горчивина и опити да минеш по тъча се изляха за по-малко от половин час, че, докато го гледах, не си задавах въпроса "защо го правят", а колко ли хора пред екраните в момента разпознават себе си в тяхното поведение.
Защото сцената между тях не изглеждаше чужда - изглеждаше странно позната. Тонът, с който уж си спокоен, докато вътрешно се тресеш от напрежение. Думите, които са така подбрани, че да нараняват, докато ти самият изглеждаш невинен.
Физиономията, с която казваш "аз съм над нещата", докато в същото време страшно много ти пука. Всичко това го знаем, защото в някакъв момент всеки от нас е бил или човекът, който го прави, или човекът, който го получава. Само че без камери наоколо.
Разминаването, неизчистените сметки, финалният взрив се случват всеки ден в отношенията между хората, при които няма рози, монтаж и озвучаване за напрежение.
Стигне ли се до раздяла, е нормално да искаш да си тръгнеш с достойнство. Само че под достойнство мнозина разбират правото да унижиш и омаловажиш другия, а накрая да наречеш поведението си порив на честност.
Истината обаче е друга. До тази точка се стига след разминавания в очакванията, пропуски в общуването и множество механични повтаряния на "добре, добре", без нещата в действителност да са наред, и от двете страни.
И когато краят настъпи, много хора, точно като Стоян и Илияна, превръщат излъганите си очаквания в надпревара. Същото може да се каже и за Мартин и Михаела пак от "Ергенът". Никой от тях не иска да бъде "губещият" или "лошият".
Не иска историята да свърши така, че да изглежда, че на другия му се е разминало. Затова се удрят под кръста, вадят публично кирливите си ризи, а после се чудят защо публиката плюе еднакво и по двама им.
Тяхното не е дефект, присъщ само на участниците в риалити предаванията. Случва се масово, защото не сме научени да се разделяме, така както сме научени да правим добро първо впечатление.
Може би точно затова, когато краят дойде, толкова много от нас се справят зле. Не от злоба, а от безсилие.
Когато нямаш добър модел за подражание, импровизираш с инструментите, които имаш подръка. А в такъв момент инструментите, които повечето от нас имат, са обидата и болката.
Въпрос на зрялост е да устоиш на изкушението да не си го върнеш.
Да разбереш, че доброто сбогуване не означава, че няма да се чувстваш наранен. Означава да си достатъчно възпитан и цивилизован, че да не превърнеш наранената си гордост в оръжие.
Стоян и Илияна не успяха да го направят. И ако сме честни: много малко от нас биха го направили по-добре при същите обстоятелства.
Камерите само направиха видимо онова, което иначе остава зад затворени врати. И може би в това се крие най-голямата полза от участието им в "Ергенът" — напомниха ни колко трудно е да се сбогуваш добре с човек, когото си обичал. Или поне си мислил, че обичаш.
