България ще поеме нов дълг в размер на 8 млрд. евро през 2016 и 2017 г., ако парламентът одобри проектозакон на Министерски съвет за глобалната средносрочна програма.
Кабинетът е подписал договор за дилърство между България като емитент на облигации и четири банки - Ситигруп, HSBC, Сосете Женерал и Уникредит Банк.
Договорът е сключен на 6 февруари и предстои да бъде ратифициран от Народното събрание.
Целта е основаване на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, която да позволи на България прилагане на гъвкавост при избора на структура на финансирането, пише в мотивите на Министерски съвет.
Максималният номинален дълг е 8 млрд. евро, а общият обем на траншовете за всяка съответна година ще бъде ограничен до лимитите за поемане на държавен дълг в годишните бюджети.
Предвижда се максималният срок на облигациите да бъде до 30 години, а максималният лихвен процент - до 10 на сто.
Дългът ще бъде от съществено значение при осигуряване на необходимия финансов ресурс през периода 2015-2017 г. за рефинансиране на държавния дълг, за покриване на очакваните бюджетни дефицити, както и за гарантиране нивото на фискалния резерв, се казва в документа, подписан от премиера Бойко Борисов.
Проектозаконът предизвика остра реакция от страна на депутата от "БСП-Лява България" Румен Гечев.
Гечев обяви, че правителството "загробва България" с финансов ресурс, с който управляващите възнамерявали да си осигурят комфорт.
"Когато едно правителство разполага с 8,1 млрд. лева външен дълг и вътрешен тази година и още 16 млрд. за 2016 и 2017 година, ще имат достатъчно средства да покриват разходите. Това ще бъде един измамен нисък стандарт за българите", заяви левият депутат.
Гечев обвини кабинета в неприемлива договорка зад гърба на парламента и предупреди, че ако дългът бъде одобрен, ще се влезе в опасна зона от 60% съотношение дълг спрямо БВП.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова отрече твърденията на Гечев, като обясни, че няма нищо извънредно в начина, по който се иска ратификацията на договора за дълг.
"Тези 16 млрд. лева се отнасят за тригодишен период. 14 млрд. лева от тях са необходими, за да се рефинансират стари дългове. Само 4 млрд. лева от тях са за финансиране дефицитите така, както са предвидени за 2015, 2016 и 2017 година. Дългът не ражда дефицит. Той е начин да се финансира дефицит", отговори Менда Стоянова.
