Общото ниво на сивата икономика у нас е на 17.1% през 2014 година, показва проучване на ЕY и MasterCard, според което делът може да се понижи чрез окуражавана на електронните плащания.
Проучването съдържа не само подробен анализ на текущия размер и характера на сивата икономика в България, включително и секторна разбивка, но също така и набелязващо определени специфични регулаторни и политически мерки, които да помогнат в борбата с това явление чрез развиване на електронните плащания.
Проучването на EY предоставя доказателства, че плащанията в брой са важен фактор, който допринася за разрастване на сивата икономика. Това означава, че преминаването към електронни разплащания би трябвало да бъде в интерес на правителствата, които се сблъскват с този проблем.
Следователно насърчаването на електронните плащания може ефективно да реши нуждите на правителствата от по-висока събираемост на данъчните приходи.
„MasterCard отдавна помага на правителствата в борбата им със сивата икономика, като им предоставя необходимите експертни познания. Целта на това проучване е да се обърне по-голямо внимание това явление, да инициира дебат за промяна на политиката и да предложи някои уместни решения, които биха помогнали за ефективно справяне с проблема," каза Артур Туремка, Генералният мениджър на MasterCard за Балканите.
Изследването представя висококачествени иконометрични оценки на сивата икономика в България, включително общото й ниво и развитието от 2002 г. насам.
За първи път сивата икономика се анализира и от пасивната и от активната й страни.
Пасивният компонент се отнася до ситуации, при които потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията (например не издава фискален касов бон за вечеря в ресторант) и по този начин се възползва от неплащане на данъци.
В тази ситуация единствено продавачът се възползва от това, че не отчита транзакцията, а потребителят може дори да не знае, че допринася за сивата икономика като плаща в брой. Това, което е по-важно е, че ако плащането не е в брой, а бъде електронно, то едва ли щеше да е възможно сделката да не бъде отчетена. Следователно плащането в брой е причината за пасивната сива икономика, която може да се ограничи чрез увеличаване на използването на електронните плащания.
Различна ситуация възниква в активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат (например ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за строителна услуга, ако не поиска фактура от доставчика).
Тук парите в брой са следствие, а не причина за незаконното поведение
Вследствие на това, за разлика от пасивния компонент, активната сива икономика не може да се влияе чрез насърчаване на електронните плащания, тъй като и потребителят и продавачът ще продължават да използват пари в брой, за да се възползват от това, че не отчитат транзакцията. Тогава проблемът с „активната сива икономика" трябва да бъде решен с други инструменти (например чрез инспекциите по труда). Това съществено разделение досега не е прилагано в литературата и представлява съществен принос на изследването.
Друго важно нововъведение в проучването на EY е секторният разрез на пасивната сива икономика. Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
Според последните приблизителни оценки в проучването, общото ниво на сивата икономика в България (стойността на неотчетените касови операции) е малко над 17% от БВП.
Пасивната сива икономика възлиза на 10.4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.
За да се справи с горния проблем, EY предлага набор от политики и регулаторни мерки, които трябва да помогнат на правителствата да се намали нивото на сивата икономика. Ключовият принос от изследването на EY е количественото измерване на въздействието на разглежданите решения върху свиването на сивата икономика и последващото увеличаване на държавните приходи в резултат от тях. Приблизителните оценки на изследването показват, че много от тези мерки могат да доведат до желаните резултати в България.
"За намаляване на пасивната сива икономика в България може да се обмислят широк спектър от потенциални регулаторни мерки - много от тези решения вече са приложени в други страни и почти всички от тях се насочват върху насърчаването на електронните плащания в транзакциите търговец-потребител.
В случая на България, една от най-ефективните мерки би могла да бъде услугата "cash back" при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2.8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с цели 220 млн. лв.," обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша.
Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец-потребител. „Например, въвеждането на праг за плащанията в брой търговец-потребител на ниво 20 лв. би трябвало да доведе до спад в пасивната сива икономика с 3.7% от БВП," каза Милен Райков от EY България.
Тези решения бяха обсъдени със съответните трети страни и заинтересованите страни на 9 ноември в съвместна проява с КРИБ. Целта на събитието бе да се направи цялостно представяне на основните заключения на проучването и предложенията в него, така че да могат да се използват като платформа за бъдещи инициативи. Събитието се случи в рамките на националната кампания "Бизнес на светло за по-добро бъдеще" на КРИБ и КНСБ, чиято цел е да открива ефективни начин за борба със сивата икономика и да се насърчи икономиката на светло в България.
