Ако не ви харесват моите принципи, имам и други

Баща - журналист, майка - ПР, баба в Икономическа полиция, баща в ГДБОП, близки на кмета на района. Това са част от "надарените" родители, чиито деца са приети с протекции в прословутата детска градина в Горна баня. Става дума за над 24 деца, влезли извън системата за кандидатстване.

В интерес на истината и те като всички останали имат право да посещават детска градина. Въпросът тук не е за това обаче, а за отговорността.

Уволнената директорка Мариана Иванова твърди (вече повече от месец), че е била под натиск, получавала е SMS-и от районния кмет, както и обаждания от други ръководни фигури в Столична община с искане определени деца да бъдат приети. Разбира се, твърди го чак след като Анушка вече е разсипала олиото, а на Иванова е поискана оставката.

Отскоро директорката има и политическата подкрепа на "Да, България" - с други думи целият Фейсбук е неин, а от партията дори са направили бърза форма да се праща писмо до Йорданка Фандъкова. Предстои да видим дали информацията, че и кадри на партията са записвали децата си при директорката, ще е конфликт на интереси, или когато си опозиция това не важи?

Казусът отвори кутията на Пандора, напомняйки наболелия и нерешим проблем на София - в детските градини места за всички деца няма. Когато имa дефицит, ще има и преразпределение на дефицита под масата. Това се знае още от социализма - цялата икономика почиваше на "нямането", на "пускането" и на "връзките".

Но да се върнем на темата - чудим се дали е ок, когато си на власт да си затваряш очите пред "протоколите за хронични заболявания" на приятелски деца, а когато ти "свърши" преждевременно мандата, да го удариш на демокрация. Не че не познаваме казуси като Румяна Ченалова и други подобни, които за една нощ обличат новите дрехи. Но не са виновни те, виновна е т.нар. публичност, която автоматично започва да симпатизира на "падналите" и започва да дава трибуна на всеки, който обърне палачинката.

Въпреки усилията на Столична община през последните години местата да бъдат увеличени, да се построят нови детски градини и да се намерят решения, всяка година близо 3 000 деца остават неприети. Част от тях отиват в частните детски градини, другите при бабите си или с гледачки. Това обяснява и неистовите напъни на родители, фалшивите бележки, които да осигурят предимство в класирането, даренията за детските градини, използването на връзки в общината, многото болни от алергии и т.н.

Когато знаеш, че си с злоупотребил със системата обаче, била тя и несъвършена и не напълно справедлива, правото да се възмущаваш и да правиш от това политика, започва да поизбледнява и някак не е удобно да си в първите редици на протеста.

Новините

Най-четените