Ако току-що завършилите средно образование в България все още имат някакви заблуди, че образователната система в родината някога ще поиска от тях разсъждение и собствено мнение, то на прага на Софийския университет "Климент Охридски" те трябва окончателно да се освободят от своите илюзии.
Кандидатстудентските изпити по български език и литература, които отварят вратите на ред хуманитарни специалности в СУ, включително (забележете!) "Физическо възпитание и спорт", както и мистичната "Неформално образование", изискват от кандидат-студентите "да разсъждават" (съвсем нарочно в кавички) по теми, които за пореден път изумяват със своята нелепост.
Нещо повече, за съвсем случайно изкушените и страстно обичащи българската литература и поезия изключения (като моя милост, признавам) темите, изтеглени за кандидатстудентския изпит, звучат направо обидно - от естетическа, логическа, да не говорим от художествена гледна точка.
Нека не се заблуждаваме. Това, че изпитите по "български и литература" са стигнали до дъното на безсмислието и са скъсали с реалността и изобщо с литературата, е ясно, както на самите преподаватели в СУ (онези, които влязат във филологическите специалности на университета, ще имат честта да чуят това твърдение от много свои преподаватели), така и на студентите, а най-вероятно и на учителите в средното образование, които обаче знаят, че "така се прави".
"Системата е такава", затова просто лесно можем да я излъжем, като назубрим за "теглото и забравата" у Елин Пелин, независимо че виждаме съвсем други неща в неговите разкази.
За жалост, предвид огромните десетилетни наслагвания и нереформираната образователна система, дори нещо толкова глупаво и нелепо като сравнението между творчеството на Иван Вазов и Никола Вапцаров, може да мине като билет за вход в "най-елитния български университет".
Разбира се, единственият паралел, който можем да търсим между великолепното стихотворение "История" на Никола Вапцаров и "Паисий" на Иван Вазов - е патриотичният, който има корени в българското Възраждане.
Въпреки че този паралел е безкрайно спорен в 21 век, предвид напредването на технологиите и невъзможността един млад човек да вижда света, както по времето на оформянето на "нациите", този паралел продължава да се представя като много актуален в българската образоватена система.
Това е, естествено, защото чрез използването му, се обслужват не един и два политически, а ако щете и икономически интереси в областта на образованието - факт, който обаче няма как да бъде осмислен от камбанарията на скромния опит на 18 годишните кандидат-студенти.
А ако те се спуснат да разсъждават действително със собствени мисли за паралела между избраните цитати на Вазов и Вапцаров, ще стигнат до прозрението, че в зададените теми властва някаква заучена, елементарна мисъл, която очевидно трябва да бъде наизустена, тъй като логиката липсва, а и всъщност изобщо не е точно там, където кандидат-студентите са насочвани да я търсят.
Разбира се, тези техни разсъждения са абсолютно нежелани в една образователна система, която трябва да продължава да работи, въпреки очевидната си неадекватност.
Но извън осакатените опити да се представя "литературата" като почва за разсъждение (което, както казахме, е невъзможно, защото самите въпроси съдържат в себе си насока на мислене, която не може да бъде избегната, без да бъде абсолютно отречена), има нещо още по-порнографско в изпитите по "български и литература" за СУ.
И то е, при условие че близо 50% от българчетата, които завършват училище у нас, заминават да следват в чужбина, изобщо не е тайна, че СУ изпитва сериозен проблем с намирането въобще на студенти, които да запълнят бройките.
Тогава остава да зададем логичния въпрос: защо след като така или иначе кандидат-студентите ще влязат в университета, те не бъдат оставени поне да изкажат свое лично мнение, вместо да бъдат принуждавани да зубрят теми, защото "така се прави"?
Отговорът е прост: ако децата започнат да мислят със собствените си глави, вероятно ще видят и още куп нередности в цялата система. Нередности, които е по-добре да се заметат под килима.
Защото, отново от литературата знаем, че когато "Царят е гол", всички предпочитат да говорят колко са му хубави дрехите.
