"Такова беше времето" се превърна бланкетно оправдание за всички грехове на стария режим.
Независимо дали става дума за Народния съд, за физическото изтребление на "бивши хора" по лагерите, за доносничеството, за Възродителния процес, за евтиния битов реваншизъм или за мълчанието на "кротките" свидетели - всяка съвест си има чистилище.
Времето пере без накисване.
Този намек сякаш се е пропил и в кампанията на Тома Томов.
Ветеран с десетилетен опит в българската журналистика, признат авторитет в гилдията, автор на стотици филми, статии и интервюта, с вагони прочетени книги зад гърба си, сега той ще "дърпа" листата на БСП в Благоевград - мястото, от което започна политическата кариера на Бойко Борисов през 2005 г.
Да жертваш покоя на личния си живот на 74-годишна възраст в името на подобен неблагодарен занаят, не е за хора с чувствителен стомах.
Но преминеш ли веднъж чертата, правилата на играта се променят. Вечно питащият се принуждава да отговаря, а отговорът "Такова беше времето" отдавна не служи като индулгенция.
Наивно би било да се очаква покаяние заради службата на ДС по времето, когато сигурността на Народната Република означаваше сигурност на Партията.
Ненормално би било и да се очаква, че Тома Томов ще се отрече от покойния си баща - директор на Затвора в Белене през 60-те години, който е един от стотиците мълчаливи свидетели на садистичната месомелачка (ако не и съучастник).
Но не е ли смущаваща лекотата на признанието за онази "привилегия" да не се налага да драскаш интригантски доноси благодарение на звездния си статут и другаруването с Батето?
Как е възможно да претендираш, че ще водиш борба с клептокрацията, когато отказаш да осъзнаеш, че тя е ремисия на същите злокачествени тумори на миналото?
Как е възможно да приравняваш с всевъзможни "криминални престъпници" онези политическите затворници, оставени да доизлежават присъдите си в уж закрития концлагер в Белене като "контрареволюционери"? Незнание ли е това или неспособност за признание?
Такова е било времето, но само за половината български народ. За жертвите времето е било друго. Затова малко смирение никога не е излишно.
