Невероятно, но факт: момчето си отива.
На Иван Искров му подадоха оставката с намек за тупаник като майчина ласка, а той - понеже с валат не се излиза - написа такова опровержение, че всъщност нищо не отрече.
Иван Искров не получи разбиране дори в последното си желание за "падение, но с чест". Менда Стоянова просто няма сърце.
Вероятно затова, огорчен и омерзен, гуверньорът на БНБ отново напомни за несполучливите си епистоларни опити, като се удиви на "извънредната енергичност и агресия на политиците" и обяви, че "не участва в задкулисни договорки".
Късно е, либе, за китка, както е казал суверенът.
Винаги сме се чудили какво е това тъпо упорство за власт, обладало управителя на Централната банка, а той се оказа клет романтик.
Искров планирал да се оттегли тържествено - но не кога да е, а на 19 юни, петък - в навечерието на помена за КТБ.
Точно година по-рано Цветан Василев хвърли кърпата. Точно тогава Нели Кордовска нанесе удара смертелен и спаси спестяванията си от собствения си "специален" надзор. Точно тогава след тежко боледуване и пред очите на вещия консилиум на Гуверньора, четвъртата по големина банка в страната склопи очи вовеки.
Шегоубийствените закачки между Народното събрание и Централната банка отдавна не са смешни на никого.
Дори Искров да не си тръгне на 19 юни, мандатът му изтича през октомври.
Едва ли за четири месеца може да свърши нещо по-притеснително от това, което свърши за последните 12 години.
Затова, упражненията от страна на ГЕРБ на гърба на "обичайния заподозрян" не издават нищо повече от церемониален напън - до 1 юли да има нов управител на БНБ и полувремето да приключи с "добра новина", че после идват избори.
По-тъжното е признанието на финансовия министър Владислав Горанов, че през последните месеци са проведени неуспешни преговори с десетки потенциални кандидати, от които само един е завидял чак толкова на банкер No. 1 на България, че да пожелае участта му.
Момчето си отива. Да му мислят оставащите.
