Има един добър виц от съветско време: "Учителката вдига Иванушка и го пита: Кажи коя е майка ти?Майка ми е великата КПСС, - казва Иванушка. А баща ти? - Баща ми е Сталин. А ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?, продължава тя с въпросите. Сирак, - отговаря Иванушка".
Това по повод чиновническите идеи, които дават приоритет на държавата да налага императивно на родителите какво да правят със собствените им деца. Отнема им правото на избор, вероятно водена от презумпцията, че знае най-добре.
Проектозаконът за училищното и предучилищното образование, който се гледа в момента в парламента, предвижда то да стане задължително и за 4-годишните деца. Искаш не искаш, записваш хлапето на детска градина. Аргументът на просветното министерство е, че децата не могат да се социализират, ако се отглеждат само в семейна среда.
Хайде оставете това на семействата. Добре е министерството да опише критериите за социализирано дете - може би слушка учителките/възпитателките, папка, само ходи до тоалетната, не се кара с другите деца. Изобщо кубче отвсякъде. Осъществява идеала на всяка "даскалица" за послушно дете. Оттам до послушкото няма много крачки.
Но целта не е да дискутираме предимствата и недостатъците на средата в детските градини и забавачки. Целта е да отпадне императивната разпоредба и родителите, ще го повторим за сетен път, да имат право на избор поради факта, че те носят отговорността за отглеждането на децата си до 18 години.
Онзи ден Ваня Трайкова от дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" на просветното министерство обяви по Нова ТВ, че задължителната предучилищна подготовка на 4-годишни деца цели на първо място да се постави ангажиментът на държавата да се грижи за тях, а задължителният ангажимент на родителите е второстепенен.
Ако държавата ще ни е майка, по-добре да сме сираци.
