На теория днешният ден е посветен на обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита на работещите по света, както и световен ден на левите движения.
Извън това, в България се помни Чернобилската манифестация, когато всички със знаменца са помахвали доволно по улиците, докато радиационният облак е настъпвал с бързи крачки и е щипел обикновените хора по бузките.
Всъщност 1 май е напълно изпразнен от съдържание ден. Особено ако имаме предвид проблема с неработещите млади в България, които така или иначе всеки ден „почиват" (близо 24% според последните официални данни).
Ако реално 1 май беше знак за почитане на трудещите се, нямаше да се случат много неща през последната година:
През август 2014 година 10 работници пострадаха след силен взрив във военен завод в Костенец, който се занимава с ремонт и утилизация на боеприпаси. Като причина за инцидента беше посочено назначаването на непрофесионалисти начело на завода и некомпетентност на хората в завода.
Този инцидент вече нямаше никакво значение, когато през октомври същата година 15 души загубиха живота си при взрив в Горни Лом - отново в завод за утилизация на боеприпаси. Не просто непрофесионалисти са се занимавали с боеприпасите, а дори хора, които не са имали инструкции за безопасност. И всичко това за жълти стотинки. Два месеца по-късно мъж загина, а четирима бяха ранени при взрив в завод за боеприпаси и пиротехника в Мъглиж.
В началото на април тази година миньор загина, а друг пострада при срутване в мина. И тази трудова злополука беше забравена и мина някъде между другото. Последва Слънчев ден - четирима души загинаха, работейки в хотел „Вероника". Казали им да режат основите и те рязали, преди сградата да се срути върху тях. Никой не им е казал колко е опасно това.
Според проверката по случая влизането в рушащия се хотел е в противовес с всички изисквания по безопасност на труда - информация за това загиналите не са имали.
Последният случай - с битото в болница бебе от акушерка, която редовно работела по 24 часа без почивка извън всякакви правила и норми за труд.
Това са само най-ярките примери. Всеки ден пропускаме като маловажни десетки примери за нарушени права при извършване на труд, за нарушени закони в сферата на труда.
И това не става само в България - големи модни брандове все още експлоатират детски труд (замислете се всеки път, когато видите блуза с мъниста), в Бангладеш работят над 7 милиона деца, а в Китай и Индия работници денонощно гълтат химикали по време на работа срещу ниско заплащане заради лошите условия на труд. Според проучване от миналата година много места в Източна Европа са по-лоши от тези в Китай и Индонезия.
Всеки ден стават стотици нарушения, за които дори не разбираме, преди нещо да се случи.
А когато трудът на нуждаещия се от пари се използва неконтролируемо извън всякакви правила и закони, рано или късно следва трагедия.
На първи май няма поводи за празнуване. А „трудещият се човек" би предпочел вместо още един почивен ден, да спре да се страхува за живота си, отивайки на работа.
