В седмицата около Великден пространствено-времевият континуум беше превъртян в България като километраж на кола пета употреба.
Почивни и работни дни се омесиха в каша от подранили почивки, задръстени магистрали, изгорени отпуски, временна набожност и перманентна бедност, а за мнозина - и в извънредно бачкане, нищо че е празник.
Изводът след Страстната седмица е, че у нас понякога се търси Бог, но по-често се търсят пари.
Търсят се поне по 351,11 лв. Толкова е линията на бедността в България - онзи средномесечен доход на член на домакинството, падането под който те прави официално "беден".
А търсещите, т.е. бедните у нас не са малко - 1 550 800 души или около 22 процента от населението на страната са били под тази линия през 2018 г., информира ни НСИ. Не е особено утеха това, че относителният дял на бедното население намалява с 1,4 процента.
Осъзнаването на празноджобовата реалност, която ни заобикаля, макар невинаги да я виждаме, е горчив залък. Особено когато е овкусен от продължаващия няколко седмици скандал за това кой във властта какви имоти има.
И той достигна до ново развитие. Държавен фонд "Земеделие" вече също търси пари - предяви искове за връщането на повече от 10 милиона лева, които са били предоставени безвъзмездно за строителство на "къщи за гости", които така и не са заработили като такива. Нищо че някой после е гостувал сам на себе си в построена за без пари вила.
Това нагарча още повече - до степен, в която ти се иска да започнеш да плюеш с надеждата да се отървеш от гадния вкус.
До спазми може да те докара осъзнаването, че ако не бяха предизборните шашми и сигналите за "къщите за гости" на един или друг човек във властта, тези 10 милиона лева можеше да си останат непотърсени.
Горчи, горчи.
Пари се търсят и от Гигинския манастир. При това не малко - почти 400 000 лева, взети някога като заем от фалиралата вече КТБ. Поискал ги манастирът за ремонт, дал ги на строителна фирма, която обаче също взела, че фалирала. Фирма няма, пари няма, дълг има.
Храмовете на Българската православна църква не подлежат на принудително изпълнение, Законът за вероизповеданията вече не го разрешава. В същото време, държавата, която е длъжна да събере вземанията от длъжниците на КТБ, няма право дори да потърси сметка от игумена на манастира, попаднал (волно или неволно) в схема за източване на банката.
С преклонена глава пропускаме очевидния пример за иновативност - някой да източи едни пари не от еврофондове, а от манастир. Да, не е за хвалба. Но да не каже после някой, че религията губи значението си в ежедневието на българите. Ето, някои и пари изкарват от нея.
А това, между другото, е същият онзи манастир, в който бяха изографисани банкерът Цветан Василев и съпругата му. Сега е моментът да се прекръстите, ако сте пропуснали.
И точно в тази по-страстна от Страстната седмица на гости (ама не в къща за гости) идва папа Франциск. Католиците в страната с право ликуват. За много други по-големият проблем ще се окажат задръстванията в центъра на София, а по-интересен акцент ще е това какво ще яде папата в България, а не защо това посещение е значимо. Все пак яденето е с пари, а тяхното търсене не спира. Бог вече е намерен, нали възкръсна?
Питайте всички онези, които боядисаха яйцата, изчукаха ги и ги изядоха. Свещичките бяха запалени, църквите посетени. Догодина по това време - пак.
Дотогава - молитви за върнати заеми, по-малко злоупотреби с еврофондове и повече хора над линията на бедността, вместо под нея.
Амин!
