Повечето хора стъпват в света на бодибилдинга с мисията да изваят физически атрактивна фигура и заедно с мускулната маса драматично да увеличат стойността си на сексуалния пазар. Помпането на желязо е неразривно свързано с желанието за достъп до повече и по-качествени сексуални партньорки за хетеросексуалните и партньори за хомосексуалните.
Парадоксално, в един момент някои от най-напредналите в играта се оказват неспособни да консумират справедливо завоювания интерес на избраната таргет група.
Обиколката на ръката наближава 50 сантиметра, сериите клек със 190 килограма са като разходка в парка, процентът на телесните мазнини е 8-9, но облаците на сексуалния хоризонт се сгъстяват и зад сцената изплува кошмарът на еректилната дисфункция.
Годините, а понякога дори и само месеците, на цикли с препарати за покачване на чистата мускулна маса и намаляване на мазнините са казали тежките си думи. И те са:
"Не го вдигаш, пич".
А ти продължаваш да си вдигаш, но вече само тежести в залата. Спирането на хормоните води до апокалиптичен спад в силата, делтовидните мускули вече не приличат на футболни топки, пекторалисите не са като изрязани в камък, пресата се размива във все по-мазния торс, а краката са станали толкова зле, че скоро ще започнат да ти викат Фики.
Майната му на секса, време е за инжекция.
Тестостерон, инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1), хормон на растежа... Цикълът ще върне животинските очертания, погледите на околните отново ще са абсорбирани от бруталната маса и острия релеф, а в крайна сметка за интимния режим ще се добави още едно хапче - синьото.
Горе-долу така може да изглежда рационализацията на всеки билдър, попаднал в капана на бигорексията. Наричано още "Комплексът на Адонис", това е подценявано психично разстройство, което кара болният трескаво да желае да има колкото се може повече мускули.
Отражението в огледалото никога не е достатъчно напраскано и внушително. А напраскани и внушителни мускули се правят с тежки тренировки, много калории и препарати.
Връзката между прекомерната употреба на анаболни стероиди и еректилната дисфункция е ясно установена в множество изследвания и медицински материали. Увреждането на вътрешните органи е допълнителен "бонус". Животът на страдащите е всмукан в циклон от стимуланти.
Но как е възможно някой да избере голям бицепс пред пълноценен сексуален живот?
Анемичното либидо е риск, който все повече млади момчета поемат по пътя си към временната мускулна слава. Днес има толкова много платформи, на които да демонстрираш импозантната си анаболна физика. Може да те харесат за реклама, за филм, за шоу.
А като потекат парите ще вземеш необходимите мерки за величественото възвръщане на изгубената ерекция. Или поне така си го представяш.
За много от младите хора, злоупотребяващи със стероиди, тяхното тяло е основен инструмент за финансова независимост. Те инвестират в него огромни суми, но очакват да се отплатят. Полират го външно, но го увреждат вътрешно. И прецакват сексуалния си живот за дълго.
Добре, че поне се паднаха в сексуално бедната епоха на милениал поколението - най-импотентната генерация, доброволно решила да сведе секса до и под санитарния минимум.
